По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
На Прайс й оставаха още осем километра до градината, когато чу по радиопредавателя съобщението за обща тревога. След две секунди кракът й притискаше педала за газта до ламарината. Не забрави да включи сирената и аварийната светлина. Автомобилът подскочи като ранен бизон и се втурна по натовареното шосе. Изплашените шофьори панически й правеха път. Пристигна с няколко секунди преднина пред първия черно-зелен автомобил от управлението на щатската полиция на Мериленд.
— Прайс, ти ли си?
— Кой се обажда? — попита тя.
— Норм Джефърс. Вътре са проникнали двама от терористите. Петима от нашите са улучени. Майкълс е при мен. Ще ти я изпратя.
О’Дей тръсна глава. Ушите му още пищяха, главата му се пръскаше от болка след удара в стената. Дъщеря му бе залегнала до него, скрита зад широкия му гръб. Двамата терористи размахваха трескаво автоматите си, детските писъци отекваха от стените. Госпожа Дагет бавно пристъпи напред и застана между нападателите и „децата си“, инстинктивно разперила ръце, за да ги защити. Всички крещяха „Мамо! Майчице!“ — нито едно не си спомни за баща си, машинално си каза Пат О’Дей. Но вече нищо не можеше да го учуди, дори и това, че няколко от децата се напишкаха от страх.
— Президентът? — попита Раман и притисна слушалката към ухото си. Какво ставаше, по дяволите?
— Докторе!
Сепната, Кати Райън вдигна глава от папките на бюрото си. Рой никога досега не се бе обръщал така към нея. Но и никога не бе изваждал пистолета от кобура под мишницата си — много добре знаеше, че тя се отвращава от оръжията. Лицето й стана по-бяло от престилката.
— Нещо с Джак ли… или с…
— С Кейти! Нищо повече не зная. Елате с мен!
„Не! Не искам пак да се повтаря онзи ужас!“ Олтман посегна да я хване за ръката, но ХИРУРГ се изтръгна от него и се втурна по коридора. Размина се с четиримата агенти, всичките с извадени пистолети и смръщени физиономии. Всички гледаха навън през прозорците, очаквайки нападение, и никой не се досети да погледне майката, ужасена от мисълта, че децата й са в смъртна опасност.
— Кажи ми всичко, което знаеш, Джеф — каза Райън, след като преглътна.
— В сградата са проникнали двама от нападателите. Дон Ръсел е мъртъв, четирима от агентите също. Но няма да им позволим да се измъкнат. — Агент Раман протегна ръка към рамото на президента в плах опит да го успокои.
— Защо тъкмо моите деца, Джеф? Та нали аз съм тук, в този кабинет! Ако светът е решил да полудява, би трябвало да се нахвърли върху мен. Как може да има хора — не, те не са хора, те са чудовища… които да посягат на децата? Кажи ми, как е възможно…
— Това е недостоен акт, господин президент, противен и на Бога, и на хората — промълви Раман. Още трима агенти се появиха в Овалния кабинет. „Но какво правя аз?“ — запита се убиецът. Какво му ставаше, по дяволите! И защо тези думи се изтръгнаха от устата му, защо?
Подвикваха си на някакъв непознат език. Пат О’Дей лежеше на пода, свит в ъгъла до дъщеричката си. Не смееше да помръдне. Опита се да изглежда напълно безобиден, изплашен до смърт родител. Мили Боже, през всичките тези години беше тренирал тъкмо това — да убива хора, — но никога не бе попадал в такава ситуация, никога не се беше намесвал в такова кърваво, хладнокръвно масово изтребване.
Веднага сглоби фактите в цялостна картина. Окей, значи отвън бяха останали само от Службата, а тези убийци се бяха озовали в капан и сега навярно обмисляха как да се изплъзнат. Но нали агентите отвън веднага щяха да поискат подкрепление? Не бе възможно Специалната служба да не разполага с екип за аварийно действие. От друга страна, сградата, в която дежуреше групата на ФБР за извънредни ситуации, разполагаща с три хеликоптера, бе много по-близо. И буквално в следващата секунда инспекторът чу високо в небето бучене на хеликоптер.
Надзърнаха през прозорците, но много предпазливо, за да не ги забележат отвън. Раненият терорист се облегна на стената, а другият хвърли поглед към ъгъла, в който се бяха свили инспекторът и дъщеря му. Не беше трудно да се отгатне от какво се опасява похитителят — отвън пронизителни сирени огласиха пристигането на полицейските екипи.
Госпожа Дагет и трите възпитателки бяха събрали децата в другия ъгъл. Двамата терористи се озъртаха. Дявол да го вземе, дори започваше да става забавно, помисли си Пат О’Дей. Тези негодници явно не успяваха да изпълнят плана си и…
И в този миг единият бръкна в джоба си и измъкна снимка. Промърмори нещо на другия на неразбираемия им език и онзи побърза към прозорците, за да спусне завесите. Проклятие, това щеше да попречи на снайперистите отвън да се прицелят! Изглежда, не бяха чак толкова глупави, та да не се досетят, че отвън могат да ги улучат от стотина метра.