Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Разбира се, с преливането на попътен вятър от Елейн и с денонощното бързане на Нерес селцата със сламени покриви и фермите бързо се нижеха от двете страни на реката, белязани с хора, махащи им с ръка денем, и осветени прозорци нощем, без никакви признаци за вълнения като тези нагоре по течението.
Нерес, изглежда, се разкъсваше между удоволствието, че е случил на толкова добри ветрове, и тревогата, че му се налага да се движи денем. Неведнъж с копнеж поглеждаше към някой разлив, задръстен от дървета поток или врязано навътре в брега езерце, където „Речно влечуго“ можеше да се прислони на скришно. От време на време Нинив подхвърляше така, че да я чуят, колко би трябвало да се радва, че хората от Самара скоро ще напуснат кораба му, като подхвърляше и по някоя забележка за това колко добре изглеждала еди-коя си жена сега, след като си била отпочинала, или колко били живнали дечицата на еди-кой си. Това беше достатъчно, за да избие всички подобни мисли от главата му. Сигурно щеше да е още по-лесно, ако го заплашеше с шиенарците или с Том и Джюйлин, но те май бяха започнали да си вирят носовете прекалено. А и определено нямаше намерение да спори с човек, който упорито продължаваше да отбягва както да я поглежда, така и да говори с нея.
Предутринната сивота на третия ден завари екипажа отново на веслата — приближаваха един от кейовете на Боанда. Градът беше значителен по размери, по-голям от Самара и разположен на участък земя, където бързеят на Берн се вливаше в по-мудната Елдар. Зад високите сиви стени дори стърчаха три кули и някакво здание, сияещо с белотата си под червен керемиден покрив, което определено можеше да мине за палат, макар и малък. След като „Речно влечуго“ беше изтласкан до тежките пилони на кея, наполовина затъвайки в засъхнала тиня, Нинив се зачуди защо Нерес бе изминал целия път до Самара, след като е могъл да разтовари стоката си тук.
Елейн й кимна към някакъв набит мъж, застанал на кея, с верига с някакъв печат, провиснала на гърдите му. Имаше още няколко като него, всички с вериги и в сини палта — и всички бдително следяха как други плоски гемии разтоварват по другите кейове.
— Митничарите на кралица Алиандре, бих казала. — Нерес барабанеше с пръсти по перилото. — Сигурно е имал уговорка с онези в Самара. Не ми се струва, че гори от желание да разговаря с тези.
Мъжете и жените от Самара заслизаха с неохота на кея. Митничарите не им обърнаха внимание. Върху пътници митническа такса не се плащаше. Колкото до самарците, за тях това беше начало на нова несигурност. Животът беше пред тях и за да го започнат отново щяха да разчитат на това, което имаха със себе си и което Нинив и Елейн им бяха дали. Някои жени дори се разплакаха. На лицето на Елейн се изписа раздразнение. На нея все й се искаше да се погрижи за всички. Нинив се надяваше Елейн да не е разбрала, че бе раздала още няколко сребърника на някои от жените.
Не всички напуснаха кораба. Арейна остана, а също така Никола и Мариган, сгушила синовете си, които гледаха смълчани как другите дечица се скриват от очите им към града. Откакто напуснаха Самара, Нинив не беше чула и една дума от устата на момчетата.
— Искам да продължа с вас — каза Никола на Нинив и несъзнателно закърши ръце. — С вас ми е по-сигурно. — Мариган закима енергично. Арейна нищо не каза, но пристъпи към двете жени и се присъедини към групата им, макар да поглеждаше навъсено към Нинив, сякаш я предизвикваше да я изгони.
Том леко поклати глава, а Джюйлин направи гримаса, но Нинив погледна Елейн и Биргит. Елейн кимна без колебание, а другата жена я последва само след миг. Нинив сбра полите си и закрачи към Нерес, застанал на кърмата.
— Предполагам, че вече ще си получа кораба обратно — заяви той на въздуха някъде между кораба и кея. — Тъкмо навреме. Това пътуване беше най-лошото от всички, които съм предприемал.
Нинив се усмихна широко. За първи път той я погледна преди да му обърне гръб. Почти.
Не че Нерес имаше кой знае какъв избор. Трудно можеше да се обърне към властите в Боанда. А дори да не му харесваше платата, която тя му предложи, все едно трябваше да продължи надолу по реката. Така че „Речно влечуго“ отново се отлепи от брега и пое към Ебу Дар, със само една спирка, която трябваше да се направи преди това, за която той не беше уведомен преди Боанда да остане зад кърмата.