Небесният огън

Освен разходките си до кабинета на Елайда двете се учеха и да контролират както себе си, така и околната среда в Света на сънищата. Нинив не смяташе да позволява повече да я изненадат, както я бяха изненадали Егвийн и Мъдрите. За Могедиен се стараеше изобщо да не помисля. По-добре беше да се съсредоточи върху Мъдрите.

За фокуса на Егвийн да се появява в сънищата им, както беше направила в Самара, не можаха да отгатнат нищо. Викането й не доведе до нищо, освен че нарасна тревожното чувство, че ги следят, а по нейния начин тя така и не се появи повече. Опитът да бъде задържан друг човек в Тел-айеран-риод се оказа напълно обезсърчаващ, дори след като Елейн се досети в какво се състои хитрината — в това да видиш другия просто като част от съня. Елейн най-накрая го постигна — за което Нинив я поздрави с възможното за нея най-голямо великодушие, — но дни наред Нинив не успяваше. Елейн й се струваше съвсем като мъгла и й изчезваше с усмивка, когато си поискаше. Когато Нинив най-сетне успя да закрепи Елейн там, изпита такова напрежение, сякаш се бе мъчила да вдигне канара.

Създаването на фантастични цветове и форми се оказа много по-забавно. Влаганото усилие, изглежда, беше свързано както с големината на предмета, така и с възможността той да съществува реално. Дървета, покрити с невъобразими по форма цветове в розово, златно и пурпурно се създаваха по-трудно, отколкото например едно огледало на стойка, за да видиш какво си направила с роклята си или какво другата е направила с нея. Палат от блестящ кристал, изникнал от земята, бе още по-труден за направа и макар да изглеждаше стабилен при допир, се изменяше, щом образът в ума ти се разколебаваше, и напълно изчезваше заедно с него. Те тихомълком се разбраха да не се занимават с животни, след като едно странно нещо — приличащо много на кон, но с рог на муцуната! — ги подгони бясно по един хълм, докато не успяха да го накарат да изчезне. Това за малко щеше да възпламени нова свада, понеже всяка от тях обвиняваше другата, че го е направила, но Елейн изведнъж се закикоти — как ли били изглеждали, докато бягали панически и подвиквали на съществото да ги остави на мира. Дори упоритото нежелание на Елейн да признае, че вината е нейна, не можа да спре Нинив и тя да избухне в кикот.