Престолът от драконова кост

Обърна се и с изненада видя изправеният на пътеката Джарнауга да се взира натам, където бе изчезнала птичката. Старецът, който явно не обръщаше внимание на студа, беше само по бричове и тънка риза; белите му крака бяха боси.

— Добро утро, Джарнауга — поздрави го Джосуа и загърна по-плътно яката на наметалото си, сякаш от нечувствителността на римъра му бе станало по-студено. — Какво те води в градината толкова рано?

— Това старо тяло се нуждае от съвсем малко сън, принц Джосуа — усмихна се той. — А и аз бих те попитал същото, но мисля, че знам отговора.

Джосуа кимна мрачно.

— Откак посетих тъмницата на брат си, не мога да спя.

— Има най-различни видове затворничество — поклати глава Джарнауга.

Двамата крачеха мълчаливи из лабиринта от алеи. Градината — някогашната гордост на лейди Воршева, демонстрираща нейния педантичен усет за елегантност, твърде необичаен за едно родено в талига момиченце, шушукаха си придворните, — в момента беше запусната заради лошото време и струпалите се неотложни грижи и безпокойства.

— Нещо не е наред, Джарнауга — обади се най-после Джосуа. — Почти го усещам, както рибар усеща влошаването на времето. Какво прави брат ми?

— Струва ми се, че прави всичко възможно, за да ни изтрепе до крак — отвърна старецът и съсухреното му лице се изопна в сурова усмивка. — Това ли наричаш „не наред“?

— Не — отвърна сериозно принцът. — Не. Тъкмо там е проблемът. Вече цял месец го отблъскваме с цената на скъпи жертви — барон Ордмаер, сър Гримстед, Улдорсен от Калдсей, както и стотици храбри воини, — а ето, че почти от две седмици не е предприел сериозна атака. Нападенията му са… формални. Очевидно е решил да ни подложи на обсада. Защо? — Той приседна на една пейка и Джарнауга се присъедини към него. — Защо? — повтори той.

— Една обсада невинаги се печели със силата на оръжието. Вероятно има намерение да ни умори от глад.

— В такъв случай защо изобщо атакува? Причинихме им ужасни загуби. Защо просто не изчака? Сякаш единствената му цел е да държи нас вътре, а той да е отвън. Какво прави Елиас?

Старецът сви рамене.

— Както ти казах: много неща мога да видя, но какво става в сърцето на един човек е отвъд зрението ми. Дотук оцеляхме. Да бъдем благодарни и на това.

— Благодарен съм. Но познавам брат си. Не е от тези, които изчакват търпеливо. Нещо се носи във въздуха, той крои нещо…

И потъна в мълчание, загледан в една обрасла с бурени леха. Цветята така и не бяха успели да се разпъпят и плевелите се бяха нахвърлили като лешояди, обвивайки повехналите зелени стръкове.

— Можеше да е великолепен крал — обади се неочаквано Джосуа в отговор сякаш на някакъв незададен въпрос. — Едно време беше просто силен, но не и тиранин. Искам да кажа, понякога в младостта ни беше и жесток, но това беше онази невинна жестокост, която големите момчета демонстрират пред по-малките. Дори ме е учил на разни неща — фехтовка, борба. Аз не го научих на нищо. Не се интересуваше особено от нещата, които знаех.