Сакатият бог
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #10
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-249-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сакатият бог». Краткое содержание книги:
Тръгна надолу към двамата.
— Стана — измърмори Бързия Бен.
— Стана, да — изръмжа Калам. — Виж командира им обаче — Ерекала е, нали? И войската зад него. Пълен хаос.
— Знаеш ли — каза магьосникът, — не мислех, че е възможно. Отварянето на два портала едновременно, а и големината им! Богове на бездната, той наистина е Господарят на Колодата.
Калам го изгледа накриво.
— Ти съмняваше ли се?
— От малък съм си скептичен.
— Е, колкото и впечатляващо да беше, Паран насмалко щеше да умре — тъй че и той си има граници.
— Майнала се грижи за него… Ти всъщност не ревнуваш ли, Калам?
Убиецът въздъхна.
— Тоя кокал никога не съм го имал в тялото си, Бързак.
— Тя и Рит Бюд — какво толкова има у този Гъноуз Паран, между другото? Всички тия жени, дето се лигавят около него.
— По-млад е — каза Калам. — Дори само това стига, знаеш ли. Ние, старите пръдни, нямаме шанс.
— Говори за себе си.
— Изтрий я тая усмивчица, Бързак, да не го направя аз.
Вече се приближаваха към Ерекала и бяха горе-долу на средата между двете войски. Както бе редно.
— И сега какво? — каза Бързия Бен. — Какво разбираме ние с тебе от преговори?
— Аз разбирам — отвърна Калам. — Само стоиш и гледаш.
— О, сигурно ще е забавно.
Спряха на пет крачки от командира на перишите, който също спря, и убиецът каза отсечено:
— Командир Ерекала, Върховен юмрук Паран ви праща поздравите си. Иска да се предадете, тъй че да не се налага да ви избием всички.
Мъжът като че ли бе ударен от взривната вълна на проклетия или острилка — лицето му беше нашарено от малки драскотини. Униформата му беше прашна и беше загубил едната си метална ръкавица. Отвори уста, затвори я, после я отвори пак.
— Да се предадем?
Калам се намръщи.
— Сапьорите само започнаха. Ясен ли съм?
— Какво направихте?
Калам свъси вежди, сложи ръце на кръста си и го погледна свирепо.
— Виждате как ще е оттук нататък. Старият стил на водене на бой приключва. Бъдещето, Ерекала, току-що се надигна и ви срита в задника.
Ерекала го гледаше объркано.
— Бъдещето…
— Да. Отсега нататък ще е точно така. Майната им на всички животни — всичките ще изгинат. Но ние ще продължим да сме тук. И ще продължим да се избиваме по-жестоко от зверове.
Командирът поклати глава.
— Когато всички зверове свършат…
— … ще оцелеят най-жестоките — прекъсна го Калам с озъбена усмивка. — И това няма да свърши. Никога няма да свърши.
Очите на Ерекала бавно се разшириха, а след това погледът му пробяга над Бързия Бен и Калам към чакащите редици на малазанските бойци.
— Когато всички зверове свършат — прошепна той, а след това повиши глас и се обърна към Калам. — Думите ви ме… удовлетворяват. Уведомете вашия Върховен юмрук. Сивите шлемове на Периш се предават.
— Добре. Разоръжете се — ще съберем оръжията ви пътьом. Съжалявам, че не можем да помогнем с ранените ви обаче — малко бързаме.
— А какво смятате да направите с моите братя и сестри?
Калам се намръщи още повече.
— Нищо. Просто не тръгвайте след нас — вашата роля в цялата тази проклета от Гуглата тъпотия вече приключи. Виж сега — добави убиецът, — трябваше да минем през прохода. Вие се изпречихте на пътя ни. Нямахме никакви угризения да убием ассаилите и техните Изповядани — това сме дошли да направим все пак. Но вие, перишите… ами, Върховният юмрук го каза съвсем ясно — вие не сте ни врагове. Никога не сте ни били врагове.
На връщане Бързия Бен погледна накриво Калам и попита:
— Откъде знаеше?
— Какво да съм знаел?
— Че ние, хората, ще продължаваме да се избиваме и да се избиваме — откъде знаеше, че той ще се примири с това?
Убиецът сви рамене.
— Просто му казах как ще стане. Щом го чу, разбра, че е самата истина. Може да са фанатици, но не са глупаци.
— Позволи ми да не се съглася с това, Калам.
— Добре де, ще ти обясня така: дори фанатик ще помирише лайната, в които се е заровил. Става ли?
— Мм, не бих казал. Те са глупаци, защото след това ще се самоубедят, че мирише приятно. Ти всъщност му каза, че със свещените му зверове е свършено.
— Да де. И после го направих да замирише хубаво.