Сакатият бог
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #10
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-249-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сакатият бог». Краткое содержание книги:
— Магия ли е това? — ахна Стейлок.
Ерекала поклати глава.
А от издигащата се катраненочерна вълна излетяха още неща и западаха сред гъстата гмеж Изповядани с пиките.
Взривове и огнени блясъци изригнаха по цялата дължина на траншеята. Във въздуха се разхвърча яркочервен дъжд и парчета разкъсана плът.
Втора вълна муниции.
Грохотът от взривовете отекна нагоре по склона, последван от викове и болезнени крясъци. Пушекът вече се търкаляше в изкопа, накъсан тук-там от още взривове, но това само вдигаше още повече прах и пръски кръв в кипящата нагоре вълна.
Стрелците във втората траншея се двоумяха объркани.
— Стрелба слепешком! — нареди Ерекала. — Веднага!
И остана доволен, щом Разводнените офицери зареваха команди и лъковете се изпънаха.
Градушка метални стрели изсвистя от дима и прахта и се заби в стрелците. А главите на много от железните пръчки бяха експлозивни. Цялата линия се разпадна, телата западаха върху присвитите в изкопа зареждащи стрелци.
След стрелите на арбалетите излетяха още гранати и западаха в окопа. Ръце и крака, откъснати от телата, се разхвърчаха във въздуха.
По-нагоре по склона резервните роти кипнаха и се понесоха надолу към третия окоп, докато бойците в него вече изригваха, спускаха се по насипа и започваха атака надолу по склона. Линията стрелци, окопани над третия окоп, бе пометена от атаката.
— Какво правят? — попита Стейлок.
— Окопите се оказват уязвими срещу тези муниции — отвърна Ерекала. — Полукръвните офицери правилно избраха подходящия отговор на това — трябва да влязат в близък бой с морската пехота. По-високата позиция и численото превъзходство би трябвало да донесат победа.
Десантчиците, видя той през разнасящата се димна пелена, вече бяха завзели траншеята на стрелците и като че ли се окопаваха по цялата линия — но Ерекала се бе погрижил съоръженията да се изградят така, че да са изложени на обстрел и атака от по-високо. Тези траншеи не им предлагаха нищо. Морските пехотинци се спуснаха надолу в пълно отстъпление.
— В паника са — изсъска Стейлок. — Свършиха им играчките и сега…
Спускащото се отгоре множество колансийци бе като лавина, връхлитаща след разпилените десантчици.
— Спрете — викна Ерекала. — Не ги преследвайте!
Атаката — през окопа на стрелците и към най-долната траншея — беше като порой.
Офицерите в първите редици разбраха какво ги чака и Ерекала видя как се опитват да задържат войниците…
Взривове! Сякаш целият склон изригна под колансийските сили. Взривната вълна се затъркаля нагоре и разтърси билото, разклати стената и каменните порти се разтресоха, сграбчи дървената платформа, на която стояха Ерекала и останалите, и я разтърси толкова свирепо, че перилата изпращяха и се изпочупиха. Мъже и жени западаха от платформата с писъци.
Ерекала се вкопчи в страничната греда и успя да се задържи. „Вълците да ни опазят дано!“
Изправи се на странно килнатата на една страна платформа и погледна облаците прах и пръст — а в тях парчета броня, оръжия и кървави ивици плат: и всичко това вече се изсипваше върху тях като зловещ унищожителен дъжд.
Беше сам — дори Стейлок бе паднала от платформата.
От небето падна меч, заби се дълбоко в дъските вляво от него и затрепери. Отгоре се изсипваха още отломки.
Ерекала се мъчеше да проумее какво виждат очите му. Всичко освен най-високия, най-близкия окоп — с подравнения терен зад него — се бе превърнало в раздран хаос, земята бе осеяна със застъпващи се кратери, димящи сред натрошени и премазани трупове. По-голямата част от колансийската армия просто беше… изчезнала.
И тогава отново видя движение, долу — морските пехотинци отново лазеха нагоре по склона. Събираха се на групи и правеха нещо.
Оцелелите колансийци, замаяни и оцапани с кръв, се оттегляха нагоре към каменната стена и се трупаха на пътя. Повечето бяха захвърлили оръжията си.
„Краят на колансийската армия.“
Със странен пукот откъм морските пехотинци изригнаха пламъци и Ерекала облещи очи, щом видя огнените мълнии, излетели от позициите им. Изсвистяха във въздуха и се извиха нагоре в дъга.
От десетината ужасяващо мощни снаряда само два удариха претъпкания с бягащи войници път.
Платформата под краката на Ерекала се люшна, той изтърва стълба, хлъзна се покрай забития меч — а след това падаше. Нямаше никакъв звук. Осъзна, че е оглушал, и в сладката, съвършена тишина загледа връхлитащата да го срещне земя. А високо горе сянка забули утринната светлина.
Стейлок тъкмо се беше изправила, когато взривът отново я събори. Стената пред нея се разлюля и присвилите се за укритие под нея войници побягнаха. А след това, с огнен рев, нещо връхлетя върху портата вдясно от нея. Камъните се пръснаха в нажежена до бяло светлина, грохотът бе съкрушителен. Замаяна, тя побягна от пламналата порта. Видя командир Ерекала, паднал на десетина крачки от нея в развалините на разбитата платформа. Тялото му потръпваше. Тя забърза натам.