Оцеляват само силните [bg]

В трапезарията намерихме маса за карти, запратена до стената с такава сила, че мазилката се бе напукала. Още няколко сгъваеми стола. В мъничката кухня чекмеджетата на всички шкафове бяха наизвадени, а повечето бяха изпразнени до дъно. Скромната колекция от прибори на Нолан беше разпиляна по целия неравен под, покрит с линолеум. Както бе казала Хелена, всички съдове липсваха.

Хладилникът — стар бял „Адмирал“, прекалено голям за отделената му ниша — бе като изваден от оказион. Отворих го. Беше празен.

Нолан очевидно е водил живот на самотен ерген. Беше ми добре познат. Едно време.

— Влезли са оттук, през кухненската врата — обясни Хелена и посочи сервизната верандичка до празната кофа за смет.

На задната врата имаше прозорец, чието стъкло бе разбито. Съвсем грубо — още стърчаха стъкла. После е било съвсем лесно да се отвори резето.

Най-обикновено резе, нямаше дори секрет.

— Не е много обезопасено — отбелязах.

— Нолан винаги се е гордеел, че умее сам да се грижи за себе си и сигурно му се е струвало, че няма нужда много да се заключва.

Тя вдигна от пода счупена купа. После я остави с измъчен вид.

Опитвайки се да си представи как е живял брат й, плъзна поглед по разхвърляните вещи.

Тръгнахме по нисък тесен коридор, подминавайки облицована в зелени плочки малка баня, където зееше празна аптечка. На пода се въргаляха четка и паста за зъби и свити на кълбо хавлиени кърпи. Кабинката под душа беше суха.

— Явно са му свили дори лекарствата.

— Ако изобщо е имал лекарства. Нолан никога не боледуваше. Не взимаше дори аспирин. Още по времето, когато го познавах добре — докато живееше в къщи.

В жилището имаше две спални. Първата беше съвършено празна, с плътно спуснати завеси. Хелена дълго се взира от прага в тъмното помещение, преди да се насили да продължи нататък. Почти целият под в другата стая, където Нолан бе спал, бе зает от огромен матрак два на два метра с пружина. Тук имаше и талашитен скрин с чекмеджета — също доста овехтял — който бе отместен от стената и всичките му чекмеджета бяха извадени на земята. Целият под беше осеян с бельо, чорапи, ризи. До леглото имаше алуминиева поставка за телевизор, но самият апарат липсваше. В ъгъла стоеше стайна антена. Изпод отметнатата черна пухена завивка се подаваха бели чаршафи с петна от пот, а самият матрак бе наполовина измъкнат от рамката на леглото. До стената като два пребити до безсъзнание призрака се мъдреха две омачкани възглавници.