Оцеляват само силните [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Алекс Делауер #12
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Оцеляват само силните [bg]». Краткое содержание книги:
14.
В десет часа на следващата сутрин се обади доктор Рун Лейман.
— Разглеждах картона на Нолан. Как е сестра му?
— Справя се — отвърнах. — Тежко й е.
— Да. Е… той беше комплексна личност.
— Комплексна и надарена личност.
— О?
— Хелена ми каза, че тестовете му за интелигентност били изключителни.
— Разбирам… любопитно. И тя ли е също толкова надарена?
— Хелена е интелигентна жена.
— Без съмнение — е, ако имате възможност да минете през кабинета ми, да речем към обед, бих могъл да ви отделя двадесетина минути. Но не ви обещавам главозамайващи разкрития.
— Благодаря ви за времето, което сте готов да отделите.
— Влиза в работата ми, все пак.
Малко след това позвъни Майло.
— Съдебният лекар казва, че Латвиния не е била изнасилена. Хукс пък твърди, че Монтес имал алиби.
— Добро ли е?
— Не е идеално, но понякога само престъпниците имат непоклатимо алиби. В магазина за алкохол е на работа от седем до единадесет и половина. Собственикът казва, че бил отличен служител. А и жена му и децата му — има две по-големи дъщери, и двете са били будни, като се е прибрал — потвърждават. И трите се кълнат, че си легнал малко след полунощ, а жената е сигурна, че изобщо не е излизал от къщата. Към три часа ставала до тоалетната и го видяла, че спи. В пет отново се събудила от хъркането му.
— Жената.
— Да-а, но Монтес е стабилна личност: женен е от тридесет и пет години, служил е във Виетнам, няма криминално досие, дори не е глобяван за пътни нарушения. Директорката на училището казва, че с всички се разбирал прекрасно, винаги е готов да помогне и наистина държи на училището и децата. Казала на Хукс, че да свали тялото от люлката е напълно в негов стил. Преди години някакво дете се задавило с нещо и той го спасил.
— Истински герой.
— Чакай, има още. Хукс изнамерил някакъв приятел на Монтес от армията, който живеел на същата улица. През войната сам отблъснал някаква виетнамска орда и така спасил шестима души. Има многобройни медали. Помня, че виетнамците обичаха да бесят нашите и все трябваше да ги сваляме. Ето ти още една причина. Що се отнася до Латвиния, Хукс и Макларън говорили с баба й и тя казала, че момичето било непоправимо, излизало по всяко време на денонощието и отказвало да се вслуша в гласа на разума. Нямала постоянен приятел, не била замесена в банди. Просто не била особено умна и още небрежна и наивна, а понякога се държала много странно — танцувала и пеела и си събличала блузата. Съседите смятат, че Латвиния се славела като момиче, което можеш да убедиш да направи каквото и да е.
— А открили ли са наркотици в кръвта й?
— Резултатите от токсикологията още не са готови, но съдебният лекар каза, че по тялото нямало следи от игли. Само че носният хрущял е доста разяден и сърцето й е леко увредено, тъй че със сигурност е взимала кокаин. Продължавам да разпитвам по другите управления за убийства на глухи момичета и търся информация за акронима DVLL. Засега нищо. Сигурно е случайно листче.
— А сред вещите на Айрит също ли няма нищо?
— Няма такива. Всичко е върнато на родителите, а в книгата за веществени доказателства се казва, че нямала в себе си никакви джобни предмети.
— Нима връщат дрехи преди приключването на случай?
— Не, но като се има предвид, че по тялото и по дрехите няма следи от семенна и други органични течности, а и Кармели е важна клечка, не е трудно да се досетиш как се е получило. — Пауза. — Скапана история. Но на този етап съм готов да преживея крясъците на защитата в съда.
— Ще молиш ли Кармели да огледа дрехите?
— Мислиш ли, че има смисъл?
— Сигурно няма, но защо да рискуваш пропуск?
— Н-да. Ще повдигна въпроса, като се срещна с майката. Оставих му съобщение, че почтително го моля, и така нататък, но още не се е обадил. Доколкото ми е известно, дрехите сигурно вече са погребани. Евреите погребват ли дрехите на починалия?
— Не зная.
— Както и да е. Добре, ще ти звънна, ако изскочи нещо интересно. Благодаря ти, че ме изслуша, изпрати ми сметката.
Потеглих към центъра, но реших да не минавам по магистралата и тръгнах по Сънсет. Исках да усетя града от Бел Еър до Скид Роу. Като излязох на Хоспитал Роу, се замислих за времената, когато работех в детската клиника — това бе моето посвещаване в света на страданието и рядко срещаното изкупление. И на героизма. Сетих се за Гилермо Монтес, който бе спасил толкова хора в Азия и имаше куп медали, а сега бе чистач, който работи на две места.