Оцеляват само силните [bg]

От регистратурата на Сърдечно-съдова хирургия ми казаха, че в момента Хелена е заета с процедура и не може да се обади. Оставих си името и след това позвъних на Лейман.

Този път попаднах на телефонен секретар: на касетата бе записан нисък, сух, но същевременно плътен мъжки глас, а когато се представих, в слушалката прозвуча същият глас.

— Доктор Лейман на телефона.

— Благодаря за обаждането, господин докторе.

— Разбира се. Сестрата на полицай Дал вече ми се обади, но реших да говоря първо с вас. Какво точно иска да узнае тази жена?

— Иска да получи някаква представа защо брат й се е самоубил.

— Съчувствам й напълно. Разбира се. Но нима човек е в състояние да разбере?

— Прав сте. Нолан не предизвести ли по някакъв начин?

— Питате дали е бил отчаян или дълбоко депресиран, дали е говорил открито за самоубийство или пък е надавал недвусмислен зов за помощ? Не и когато аз разговарях с него, доктор Делауер, но… изчакайте така.

Нямаше го около тридесет секунди, а когато се върна, заговори прибързано.

— Съжалявам. Изскочи нещо и в момента не мога да се разпростирам нашироко. Не че и иначе бих могъл. Въпреки че пациентът е мъртъв, и въпреки че съдилищата правят всичко възможно да нарушат поверителният характер на терапията, аз съм от старата гвардия и приемам сериозно клетвата, която съм положил.

— А има ли нещо, което можете да ми кажете и което би било от полза за жената?

— Нещо — повтори той, провлачвайки думата. — Хм… да видим — идвате ли понякога към центъра? Мога да ви отделя няколко минути. Бих предпочел да не обсъждам тези неща по телефона. Случаят е свързан с полицията, а знаете какъв е общественият климат и така нататък. Човек никога не знае откъде дебнат журналистите.

— Често ли се сблъсквате с полицейски случаи?

— Достатъчно често, за да бъда предпазлив. Разбира се, ако ви е прекалено трудно да идвате чак дотук…

— Ни най-малко. Кога мога да мина?

— Нека погледна графика си — искам да подчертая, че не мога да обещая нищо, докато не прегледам случая. А и бих предпочел да избегна пряк контакт със сестрата. Моля ви да й предадете, че сме разговаряли.

— Разбира се. Имали ли сте друг път неприятности с подобни случаи?

— Не… като цяло. Предпазливост и така нататък — но има нещо, над което може би трябва да размислите, господин докторе. В качеството си на терапевт на сестрата. Стремежът към разбиране е съвсем нормална проява, но стойността на изровените тайни е различна в отделните случаи.

— Смятате ли, че това важи и за конкретния случай?

— Опитвам се да кажа… да речем, че полицай Дейл беше… интересен човек. И за момента ще спрем дотук. Ще държим връзка.