Оцеляват само силните [bg]

— Ченгетата не могат ли да бъдат умни?

— Могат и са. Хелена — сестра му — го описа като човек, четящ Сартр и Камю. Може би схематизирам нещата, но в общия случай това не е най-разпространената литература в Лосанджелиската дирекция на полицията. Въпреки че вие работите по-задълбочено с полицията и вероятно сте по-наясно от мен.

Ръцете му литнаха във въздуха и дланите му безшумно се докоснаха.

— Всяка година работата ми ме изненадва все по-малко, доктор Делауер. Да се въздържи човек от налагането на схеми става все по-трудно, не смятате ли?

— Понякога. Полицията ли ви прати Нолан?

Отново мълчание. После кимна.

— Може ли да попитам защо?

— Както обикновено. Проблеми с адаптацията. Работата е неимоверно натоварена.

— А какви служебни проблеми имаше Нолан?

Човекът облиза устни и белият му перчем падна на челото му. Той го отмести с ръка и започна да си играе с вратовръзката си, бутайки крайчето с нокътя на палеца си.

Най-сетне каза:

— Нолан имаше едновременно лични проблеми и трудности в работата. Тревожен млад мъж. Съжалявам, но наистина не мога да навлизам в по-големи подробности.

Нима бях прекосил целия град да чуя това?

Погледът му се плъзна по обширната, орнаментирана стая.

— Непостоянен. Определението ваше ли е, или на Хелена?

Усмихнах се.

— Моят пациент е жив, господин докторе. Трябва да пазим лекарската тайна.

И той отвърна с усмивка.

— Разбира се, просто се опитвах да… Да кажем, че ако използвате думата непостоянен като евфемизъм за афективно разстройство, ще ви разбера, доктор Делауер. При това много добре.

С което ме уведомяваше, без да го изрича направо, че Нолан е страдал от внезапна рязка смяна на настроенията. Само депресия? Или маниакална депресия?

— Може би ще отида прекалено далеч, ако попитам дали говорим за еднополярно или за биполярно явление.

— Има ли някакво значение? Убеден съм, че тя не се стреми към диагноза „Медал за заслуги IV степен“.

— Прав сте. Идват ли ви наум някакви други евфемизми?

Той затъкна задния край на вратовръзката в илика и се изправи на стола.

— Доктор Делауер, съчувствам ви за ситуацията, в която се намирате. Както и на сестра му. Напълно естествено е да търси някакво обяснение, но и двамата знаем, че тя никога няма да се добере до онова, което иска.

— Което е?

— Онова, което копнеят всички, за които животът продължава и след трагедията. Опрощение. Както вече казах, напълно разбираемо е, но ако сте се сблъсквали с много подобни случаи, знаете, че това търсене ги отклонява. Те не са прегрешили, прегрешил е самоубиецът. Така да се каже. Сигурен съм, че Хелена е прекрасна жена, която е обожавала брат си и сега се измъчва с разни „ако не бях“ и „трябваше“. Простете дързостта ми, но по-полезно би било във времето, което прекарвате заедно, да й помогнете да оневини себе си, отколкото да търчи подир призрачните фантазии на едно доста обременено съзнание.