Оцеляват само силните [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Алекс Делауер #12
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Оцеляват само силните [bg]». Краткое содержание книги:
— Нещо, което намерихме под тялото.
Всички го последвахме. Скръстил ръце, униформеният полицай се взираше в късче бяла хартия, не по-голямо от пет квадратни сантиметра.
— Може изобщо да не е важно — повтори младежът, — но беше под нея, а и върху него е напечатано нещо.
Погледнах буквите.
Хукс приклекна.
— D-V-L-L. На някого да му говори нещо?
Полицаите се спогледаха.
— Не, сър — отвърна първият.
— Сигурно е свързано с дявол — предложи вторият.
— Да ви е известна банда с такова име?
Всички свиват рамене.
— А и откога ли бандитите са почнали да пишат на машина — промърмори Хукс. — Браво на вас, полицай… Брадбъри, имате орлово око. Бихте ли ми направили една услуга — огледайте надписите по стените и ми кажете дали се среща подобен акроним.
— Да, сър.
Брадбъри закрачи към жълтата лента и учителите отстъпиха назад. Но не го изпуснаха от поглед, докато изучаваше надписите.
— DVLL — повтори Хукс. — Разбираш ли го, Майло?
— Не.
— И аз не го разбирам. А и ние я намерихме там, където я беше оставил портиерът — това сигурно се е въргаляло по земята отпреди това. Сигурно е от ученическо тефтерче или нещо подобно.
Бялото листче не помръдваше в неподвижния въздух с металически привкус.
— Да си правя ли труд да казвам на техническите работници? — попита тъмнокожият.
— Не, кажи им да го сложат в плик и да го снимат — каза Хукс. — Няма да рискуваме някой пропаднал адвокат да ни обвини в небрежност, я!
12.
Майло изкара колата си на улицата и я паркира зад моя кадилак.
— Ах, играта най-сетне започва — отбеляза той, хвърляйки поглед в огледалото.
Зад нас тъкмо спря микробус от местната телевизия и от вратата се наизсипаха цял екип работници с камери и най-различни други машинарии, които хукнаха към двора. Докато униформеният и Хукс се готвеха да си вървят, от бордюра се отдели малка сива кола и ни подмина. Водачът — хиспаничен тип в същата сива униформа като Монтес ни погледна за миг и продължи по Уестърн.
— Дете на дипломат в Уест Сайд и наркоманче тук — рече Майло. — Как ти се струва?
— Първо, съществува физическа прилика между Айрит и Латвиния, а и двете момичета са страдали от умствени увреждания, умъртвени са чрез удушаване, при това Айрит не е била жертва на сексуално насилие, и засега няма доказателства, че Латвиния е била изнасилена. А и положението на тялото — но Латвиния е удушена със сила, а и портиерът е преместил тялото.
— Портиерът.
— Симпатичен ли ти се стори?
— Естествено. Беше там. Освен това я е преместил.
— Искал е да спести гледката на децата — казах. — Портиерите чистят. Използват метли.
— Но има и друго, Алекс: той прерязва въжето, полага тялото в почтена поза, но не прибира езика в устата. Хукс го попита и той каза, че когато разбрал, че е мъртва, не искал да се бърка повече. Това звучи ли ти смислено?
— При гледката на обесено тяло средностатистическият гражданин вероятно би хукнал към първия телефон. Но бих могъл да разбера подобна постъпка, ако приемем, че Монтес е човек на действието, семеен, силно привързан към училището. Но има и друг вариант: Монтес има среща с Латвиния — призна, че я е познавал. Двамата се срещат в училището, защото е негова територия. Той я убива, обесва я, после си дава сметка, че скоро ще заприиждат учениците, а той няма време да се отърве от тялото. Затова решава да се представи за герой.
— Или пък действа още по-хладнокръвно: има време да се отърве от тялото, но я остава тук, защото го възбужда самата мисъл да ни се подиграе. Или пък да се направи на герой: както казваш, мисли се за страшно умен и играе ролички. Като подпалвачите, които след това се правят на пожарникари.
— Още нещо — Монтес носи униформа. Неговата е сива, а онзи, който косеше в парка, беше с бежова, но друг на мое място може и да не забележи разликата.
Майло присви очи.
— Айрит.
— Униформата означава държавен служител. Някой, на когото може да се има доверие. Повечето хора свързват униформата с доверие.
— Монтес — размишляваше Майло. — Е, ако има нещо интересно около него, Хукс е достатъчно добър детектив.
— А онова листче с надписа „DVLL“?
— Говори ли ти нещо?