Синя кръв [bg]

Блис почувства как я залива вълна на облекчение. Значи не беше луда. Не си губеше ума. Причерняването в музея, точно преди да целуне Дилън, беше част от процеса. Това е имала предвид д-р Пат. Значи все пак беше нормална. Предполагаше се да се чувства замаяна, да й прилошава. В крайна сметка тялото й се променяше, кръвта й се променяше. Може би сега, след като знаеше защо ги сънува, кошмарите й нямаше да я плашат толкова.

След срещата Мими беше широко усмихната.

- Добре ли си? - попита меко тя.

Знаеше, че е нужно време да се свикне с всичко това. Но да откриеш, че си една от синьокръвните, беше все едно да получиш награда. Когато това се случи с Мими и Джак, родителите им организираха в тяхна чест парти-изненада. Блис кимна.

- Хайде да идем да си хапнем по стек тартар.

Повървяха малко до „Ла Гулю“ и седнаха на една маса отвън. Беше късен следобед, но все още достатъчно слънчево и топло. Избраха си от менюто и бързо поръчаха.

- Чакай да си изясня нещо. Значи не можем да бъдем убити? - попита Блис, като придърпа стола си по-близо, за да не може никой да дочуе разговора им.

- Не, ние живеем вечно - отвърна Мими безгрижно.

- Вечно ли? - Блис така и не успяваше да си представи подобно нещо.

Как така щеше да живее вечно? Значи нямаше да се сбръчка и така нататък?

- Да, вечно.

-Дори ако ни пронижат в сърцето със сребърен кинжал?

- Само ако е от „Тифани“ - изкиска се Мими.

Тя отпи от чашата си с минерална вода „Сан Пелегрино“.

- Не, сериозно, гледала си твърде много „Бъфи, убийцата на вампири“. Няма нищо, което може да ни нарани. Но знаеш как е в Холивуд. Трябвало е да измислят начини да ни убиват. Не знам как сме си спечелили тази кофти репутация - каза тя със сладка усмивка. Истинско красиво чудовище.

- Всичко това са измислици на Конспирацията, за да заблудят червенокръвните.

Блис усети, че главата й се замайва. Все още не разбираше.

- Но след сто години все пак умираме, нали?

- Само физическата ни обвивка, и то ако поискаш. Спомените ти са вечни, така че на практика никога не умираш. - Мими отпи още една глътка.

- Ами това с пиенето на кръв?

- Много е забавно — каза Мими със замечтан поглед, спомняйки си за италианеца. - По-хубаво е от секс.

Блис се изчерви.

- Не се дръж като пуританка. Имала съм стотици червенокръвни.

- Ти си един вид вампирска курва - пошегува се Блис.

Лицето на Мими помръкна, но след миг тя усети хумора в думите на Блис.

- Да, такава съм. Истинска жена-вамп.

Храната им пристигна - розови парчета сурова риба тон за Мими и стек тартар със сурово яйце за Блис.