Отвъд зимата [bg]

— Вероятно е трудно да си свещеник с характер като твоя — усмихна се тя.

— Обетът за подчинение тежи цял тон, Нурия, но никога не съм поставял под съмнение вярата си в своето призвание.

— А обетът за целомъдрие? Влюбвал ли си се някога?

— Доста често, но Господ ми помага и бързо ми минава, така че не се опитвай да ме прелъстяваш.

След като погреба Андрес при брат му, бабата се върна при внучката си в клиниката. Отец Бенито ги заведе в дома на свои приятели в Соола, където щяха да са в безопасност, докато Евелин се възстановеше и докато той намереше сигурен водач за пътуването й до Съединените щати. Момичето беше с превръзка за обездвижване на ръката, а дишането беше истинско изтезание за ребрата й. Беше отслабнала много след смъртта на Грегорио. През тези седмици бяха изчезнали заоблените форми на девическото й тяло, беше слаба и крехка, при по-силен полъх на вятъра можеше да политне в небесата. Не беше разказала нищо за случилото се в онази зловеща Велика събота; всъщност не беше промълвила нито дума, откакто се беше събудила върху дюшека в камионетката. Имаше надежда да не е видяла как колят брат й, по това време вече да е била в несвяст. Доктор Кастел нареди да се въздържат от задаване на въпроси; беше травмирана и се нуждаеше от спокойствие и време, за да се съвземе.

Когато се сбогуваха, Консепсион Монтоя загатна пред докторката възможността внучката й да е забременяла, както се било случило с нея самата, когато в младостта била похитена от войници; Мириам била плод на това насилие. Каталонката се затвори в една тоалетна с бабата и й каза на четири очи да не се безпокои за това, защото била дала на Евелин някакво хапче, измислено от американците, против забременяване. Било забранено в Гватемала, но никой нямало да разбере. „Казвам ви го, госпожо, за да не ви хрумне да й давате някакъв домашен цяр, момичето вече достатъчно се е намъчило.“

Ако преди Евелин заекваше, след изнасилването изобщо престана да говори. Прекарваше часове в покой при приятелите на отец Бенито, без да проявява никакъв интерес към новостите в техния дом — течаща вода, електричество, две тоалетни, телефон и дори телевизор в нейната стая.

Консепсион интуитивно схвана, че тази болест, дето й пречеше да говори, излизаше извън учеността на докторите и реши да действа, преди да се е настанила надълбоко и завинаги у внучката й. Веднага щом момичето се изправи на крака и взе да диша, без да я пробождат гърдите, тя се сбогува с добрите хора, които ги бяха приели, и предприе многочасово пътуване с друсащ и боботещ автобус за Петен на посещение при Фелиситас — шаманка, знахарка и пазителка на традициите на маите. Жената беше прочута, хората идваха от столицата и дори от Хондурас и Белиз да се допитват до нея за своето здраве и за бъдещето си. Бяха я интервюирали в телевизионно предаване, където пресметнаха, че сигурно бе навършила сто и дванайсет години и следователно бе най-старият човек на планетата. Фелиситас не опроверга това, при все че повечето от зъбите си седяха в устата й, а две дебели плитки се спускаха на гърба й и този факт не можеше да обясни по никакъв начин обилното количество зъби и коса за подобна възраст.