Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Отвъд зимата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отвъд зимата [bg]

Электронная книга - «Отвъд зимата [bg]». Краткое содержание книги:

С „Отвъд зимата“, великолепно написан многопластов роман, бележитата писателка за пореден път непоклатимо отстоява водещото си място сред майсторите на съвременната латиноамериканска литература. Изненадваща снежна буря, сковала Бруклин в мразовит капан, сплита три съдби в необикновено приключение, благодарение на което героите успяват да излекуват дълбоки рани от преживени болки, да се отърсят от смазващия товар на страшни спомени и пречистени да продължат с надежда напред. Заплитайки интригуваща криминална история, Исабел Алиенде с проникновение проследява живота на множество персонажи и с присъщата си човечност и виртуозно владеене на съспенса поднася вълнуващ разказ за многоликия съвременен свят. Той е белязан с мъки и страдания, с потресаваща бедност и с безнаказан терор, насилие и престъпност, но в него все пак си проправят път добротата и любовта, защото по думите на главната героиня „не земното притегляне, а спояващата сила на любовта държи света в равновесие“. Исабел Алиенде е родена на 2 август 1942 г. в Перу. Десет години от своя живот посвещава на журналистиката в родината си. Емигрира във Венесуела, където работи във в. „Ел Насионал“ до 1984 г. Преподава литература в престижни университети в САЩ и пише романи, статии, хумористични книги, пиеси и произведения за деца. Смята се, че е най-добрата латиноамериканска авторка на всички времена, и я сравняват единствено с Габриел Гарсия Маркес като мащабност на повествованието и богатство на езика. Сред световноизвестните й книги са трилогията „Къщата на духовете“ (1982), „Дъщеря на съдбата“ (1999) и „Портрет в сепия“ (2000), „Ева Луна“ (1987) и „Приказки за Ева Луна“ (1989), „За любовта и сянката“ (1985), „Паула“ (1994) и много други. Исабел Алиенде е носителка на Националната награда за литература на Чили за 2010 г. Официален сайт на писателката: www.isabelallende.com
1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 115
Перейти на страницу:

— Когато господин Лерой се ядоса, става истински дявол… — каза момичето и се разплака.

— Остави я да се успокои, Ричард — намеси се Лусия.

— Ти разбираш ли, че вече не можем да се обадим в полицията, Лусия? Как бихме обяснили лъжата си пред патрулните? — попита Ричард.

— Нека за момент забравим за полицията.

— Сгреших, като те повиках. Ако знаех, че това момиче се разкарва напред-назад с някакъв труп, щях веднага да съобщя на полицията — каза Ричард по-скоро замислен, отколкото разгневен, и поднесе още едно кафе на Лусия. — Мляко?

— Чисто и без захар.

— В каква каша само се забъркахме!

— В живота стават непредвидени неща, Ричард.

— Не и в моя.

— Да, вече знам. Но сам виждаш как животът не ни оставя на мира, рано или късно се сеща и за нас.

— Това момиче трябва да се дене заедно с трупа някъде другаде.

— Ти й го кажи — отвърна му тя и кимна към Евелин, която мълком плачеше.

— Какво мислиш да правиш, момиче? — попита я Ричард.

Тя сви рамене разстроена и промърмори някакво извинение за това, че ги е притеснила.

— Ще трябва все пак нещо да направиш… — настоя Ричард не много убедено.

Лусия го дръпна за ръкава и го отведе при пианото, далеч от Евелин.

— Първо трябва да се отървем от доказателството — му каза шепнешком. — Преди всичко друго.

— Не те разбирам.

— Трябва да направим така, че колата и трупът да изчезнат.

— Ти си превъртяла! — извика той.

— Това засяга и теб, Ричард.

— Мен ли?

— Да, от момента, в който снощи си отворил вратата на Евелин и ме извика. Трябва да решим къде ще денем тялото.

— Предполагам, че се шегуваш. Как ти хрумва такава безумна идея?

— Виж, Ричард, Евелин не може да се върне в дома на господарите си, както не може да се обърне и към полицията. Да не би да си представяш, че ще се разхожда нагоре-надолу с някакъв труп в чужда кола? Колко време може да продължава това?

— Сигурен съм, че нещата могат да се обяснят.

— На полицията? По никакъв начин.

— Да откараме колата в друг квартал и готово.

— Незабавно ще я открият, Ричард. Нужно е време, за да се осигури безопасност за Евелин. Предполагам, си наясно, че тя изпитва смъртен страх. Знае повече, отколкото ни казва. Струва ми се, че определено се страхува от господаря си, този Лерой. Подозира, че е убил онази жена и сега търси нея; знае, че тя е взела лексуса, и няма да я остави да избяга.

— Ако е така, ние също сме в опасност.

— Никой не подозира, че момичето е с нас. Да откараме колата надалеч оттук.

— Това би ни превърнало в съучастници!

— Вече сме такива, но ако свършим работата добре, никой няма да разбере. Няма как да ни свържат с това, нито дори с Евелин. Снегът е цяла благословия и трябва да се възползваме, докато го има. Трябва да тръгнем още днес.

— За къде?

— Откъде да знам, Ричард! Измисли нещо. Трябва да вървим към студа, за да не започне тялото да се вмирисва.

Върнаха се на голямата маса в кухнята и продължиха да пият кафе, обсъждайки различни възможности без участието на Евелин Ортега, която плахо ги наблюдаваше. Беше изтрила сълзите си, ала отново седеше онемяла и примирена като човек, който никога не е проговарял. Лусия изказа мнението, че колкото по-далеч отидеха, толкова по-голяма беше вероятността да доведат авантюрата до успешен край.

— Веднъж ходих до Ниагарския водопад и прекосих границата с Канада, без да ми искат документи, нито да ми преглеждат колата.

— Това трябва да се е случило преди петнайсет години. Сега искат паспорти.

— Бихме могли бързо да стигнем до Канада и да зарежем колата в някоя гора, по ония места гори да искаш.

— Могат да идентифицират колата и в Канада, Лусия. Това не е Бангладеш.

— Понеже стана дума за идентифициране — трябва да установим самоличността на жертвата. Не можем да я захвърлим където и да е, без поне да знаем коя е жената.

— Че защо? — попита Ричард объркано.

— От уважение. Ще трябва да хвърлим един поглед в багажника и по-добре е да го сторим сега, преди да са се появили хора по улицата — отсече Лусия.

Изведоха Евелин практически насила навън и се наложи да я бутат, за да стигне до колата.

— Познаваш ли я? — попита Ричард, след като развърза колана и освети вътрешността на багажника с фенера, въпреки че вън започваше да просветлява.

Повтори въпроса си три пъти, докато момичето се престраши да отвори очи. Трепереше, обзета от същия атавистичен ужас както при спомена за онзи мост в родното й село, ужас, който от осем години я дебнеше в мрака, но толкова парещ в момента, като че ли брат й Грегорио беше точно тук, на тази улица, в този час, смъртноблед и окървавен.

1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 115
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)