Галерия на мъртвите [bg]

Нито единият от детективите не стисна ръката й, но Хънтър устоя на погледа й. Гарсия мина покрай жената и застана между нея и дъската.

— Независимо коя сте, специален агент Ерика Фишър, пак не можете да влизате тук.

— Грешите — отвърна тя, най-после отмести очи от Хънтър и се обърна с лице към Гарсия. — Нека позная. Вие сигурно сте детектив Карлос Гарсия, роден в Сао Пауло, Бразилия. Майка ви е американка, учителка по история. Баща ви е бразилец, федерален агент за бразилското правителство. Родителите ви са се развели и вие и майка ви сте се преместили в Лос Анджелис, когато сте били десетгодишен. Баща ви е останал в Бразилия, където живее и до днес. Постъпили сте в полицията веднага щом сте завършили гимназия и сте постигнали забележителен напредък.

Карлос се намръщи първо на нея и после на Хънтър, но специален агент Ерика Фишър още не беше приключила.

— След като две години сте си скъсали от работа задника като детектив в Северен Лос Анджелис, са ви дали възможност да избирате. Това не се случва на мнозина млади детективи. Избрали сте да отидете в отдел „Убийства”. Оженили сте се за ученическата си любов Ана Престън. Нямате деца.

— Биографията ми ли смятате да пишете? — попита Гарсия.

Агент Фишър се усмихна и отново насочи поглед към Хънтър.

— А мълчаливецът там може да е само детектив Робърт Хънтър. Изглеждате малко по-различен от снимките, които имаме в нашите архиви.

Хънтър не каза нищо.

— Слушала съм страшно много за вас, детектив Хънтър. Чела съм книгата ви. Всеки агент в НЦАНП я е чел. Задължителна част от обучението ни е. Изумителна е.