Галерия на мъртвите [bg]

23

Стаята със закуските в Центъра за кръводаряване в Тусон, Аризона, не беше много просторна, но бе достатъчно голяма, за да побере три малки маси и двамата човека вътре.

Въпреки че нямаше апетит, Тимъти Дейвис се приближи до масата в ъгъла, на която имаше доста беден избор от курабии и бисквити. Огледа няколкото пакета и устните му се изкривиха.

— Не може да се каже, че изборът е голям, нали?

Въпросът беше зададен от високия мъж, който се присъедини към Тимъти до масата. И той, изглежда, не знаеше какво решение да вземе.

— Не, господине — отвърна Тимъти и леко поклати глава. — Проблемът е, че не си падам много по курабии и бисквити.

— Да, разбирам те, друже. Аз също, но за съжаление „Червеният кръст” може да си позволи само това. Мисля, че дори тези пакети са дарения.

— Да, господине, вероятно.

Мъжът се вгледа в Тимъти за момент.

— Аз съм Майк — каза и протегна силна и твърда ръка, която също беше превързана, но по различен начин от ръката на Тимъти. Той обаче не забеляза това.

— Тимъти Дейвис. Приятно ми е да се запознаем, господине.

— Добре, но какво е това „господине”? — попита Майк и се намръщи под козирката на бейзболната си шапка.

— О, моля ви, не се обиждайте, господине. Там, откъдето идвам… Свикнал съм да се обръщам към хората с „господине” или „госпожо”, това е всичко. Нямам предвид нищо лошо.

— Откъде си? — попита Майк и прокара палец и показалец по гъстите си като на морж мустаци. — Нека отгатна — някъде от Дълбокия юг.

Тимъти се усмихна.

— Точно така, господине. Родих се и израснах в Алабама.

— Алабама? Това е много далеч от тук. Е, какво те води в Тусон?