Галерия на мъртвите [bg]

От онзи ден нататък двамата станаха неразделни. Не бяха заедно само когато имаха лекции. Дори си намериха работа заедно в един ресторант на Джеферсън Авеню. Ронда обслужваше масите, а Тимъти демонстрираше кулинарните си умения в кухнята. Към края на втори курс на Тимъти Ронда го заведе в Айдахо, за да се запознае с родителите й, и той я изненада, като поиска ръката й от баща й, за да се оженят. С благословията на родителите й Тимъти се ожени за Ронда три месеца след като се дипломира.

Двамата се преместиха от Калифорния в Аризона същата година, когато една високо ценена и уважавана технологична компания, специализирана в отбраната на страната, предложи на Тимъти фантастична работа в инженерния екип по оръжията.

Скоро след като заживяха в Тусон, Ронда започна да се оплаква от страшни болки в долната област на корема, особено по време на менструалния цикъл, но тъй като беше твърдоглава афроамериканка от Айдахо, се съгласи да отиде на лекар едва след петия пореден месец на мъчителни болки и тежки кръвоизливи. И тогава светът им рухна за пръв път. На двайсет и пет годишна възраст, поставиха на Ронда диагнозата ендометриоза на яйчниците, която означаваше, че тя не може да има деца.

Новината за безплодието на Ронда ги съсипа, но не намали любовта им един към друг, всъщност дори заздрави връзката им.

— Има и други начини да започнем семейство — каза Тимъти и й обеща, че щом се установят и укрепят кариерите си, ще започнат тяхното семейство. Увери я, че нищо няма да им попречи да имат семейство и да бъдат щастливи, но грешеше. Точно преди двайсет и деветия си рожден ден Ронда отново се почувства зле и след купища изследвания и прегледи светът им се разби за втори път. Поставиха й диагноза рак на панкреаса в трета фаза и й дадоха осемнайсет месеца живот.

Може би се дължеше на упоритостта й или на любовта им един към друг, но Ронда се бори с рака с всичко, което имаше, и превърна осемнайсетте месеца в трийсет и четири. Накрая обаче издъхна в дома им преди три седмици и половина.

Друга вълна на болка, идваща от левия му крак, откъсна Тимъти от спомена, но гърленият вик, който издаде, не произлизаше от физическата агония, а от мъката му по Ронда. От това колко разгневен беше Тимъти на живота и на Бога, в който вярваше и на който се молеше от години. Но вече не.

Трак. Трак.

Далечният, приглушен звук се чу някъде вдясно от Тимъти и очите му веднага се стрелнаха в тази посока, но видя само мрак.

— Хей? — попита той, без да обръща внимание на огнените мравки в гърлото си. — Има ли някой тук?

Нямаше отговор.

Неподвижен като статуя, Тимъти зачака и усилено се съсредоточи върху дишането си.