Галерия на мъртвите [bg]

Двамата детективи стигнаха до асансьора.

— В общи линии хората от модната агенция ми казаха същото. Линда Паркър нямала гаджета и била изключително съсредоточена в кариерата си.

— Но научих и нещо друго, което може да ни помогне — добави Хънтър.

— Какво?

— Емили Паркър не била само майка и най-добра добра приятелка на Линда. Тя й помагала и с присъствието й в интернет — Фейсбук, Туитър, Инстаграм, Ютюб и електронната поща.

— Да?

— Това означава, че тя знае потребителските имена и паролите на всички профили на Линда.

— Еха. И няма да се наложи да хакваме нищо?

— Не и този път.

— По дяволите, сигурно ще е за първи път.

— Освен това майка й ми каза, че в деня, когато е била убита, Линда е била много заета — пет фотосесии в пет студия, разпръснати из целия Лос Анджелис.

— Да. И аз получих същата информация от модната агенция. Ще трябва да проверим всичките.

Докато вървяха към отдел „Обири и убийства”, и двамата се намръщиха, когато забелязаха, че вратата на кабинета им е открехната.

— Забрави ли да заключиш? — попита Хънтър.

Гарсия го изгледа накриво.

— Ти излезе след мен, не помниш ли? Ако някой е забравил да заключи, това си ти.

— Никога не забравям да заключа вратата.

Може би капитанът е там — предположи Карлос.

— Да, но защо?

Те стигнаха до кабинета си и спряха пред отворената врата. Капитан Блейк не беше там. Висока метър и седемдесет жена стоеше пред дъската със снимките с гръб към тях и ги разглеждаше. Черната й коса беше оформена в елегантна прическа, дълга до раменете. Носеше идеално ушито тъмносиво сако и същата на цвят, дълга до коленете пола.

Хънтър веднага се досети коя е.

Гарсия, от друга страна, нямаше представа коя е жената. Той беше и много по-импулсивен.

— Извинете — рече с твърд и настойчив тон. — Коя сте вие, по дяволите, и какво правите тук?

— Той я е одрал? — попита непознатата, без да се обръща и напълно пренебрегвайки въпроса му. И е отрязал ръцете и ходилата й? — Изненадата в гласа й беше безспорна.

Гарсия врътна глава и отвори широко очи от почуда.

— Извинете, госпожо, трудно ли чувате? Не можете да влизате тук.

— И какво е това, по дяволите? — попита жената, все още обърната към дъската. — Замразена котка? Какво става тук?

Карлос погледна озадачено партньора си.

— Реална ли е тя? Коя е тази жена, по дяволите? И как да включим слуховия й апарат? — Отново се обърна към непознатата: — Хей, луда жено. Имам шоколад.

— Тя е от ФБР — каза Хънтър.

Жената най-после се обърна с лице към детективите.

— Наблюдателен сте. Аз съм специален агент Ерика Фишър от отдел „Поведенчески анализ” в НЦАНП. — Тя пристъпи две крачки към тях и протегна ръка. Имаше малка бенка над левия ъгъл на устните, която придаваше допълнителен чар на и без това много привлекателното й лице със сърцевидна форма. Очите й, които бяха черни като косата й и загадъчни като закодирано съобщение във военно време, се втренчиха в Хънтър.