Галерия на мъртвите [bg]

27

Ако очакваха, че ще изненадат Хънтър, Гарсия и капитан Блейк с разкритието, че Линда Паркър не е първата жертва на този убиец, Ейдриън Кенеди и двамата агенти на ФБР останаха горчиво разочаровани.

— Ти го каза, приятелю — рече Карлос и кимна на партньора си.

— Какво? — попита Кенеди.

— Робърт имаше чувството, че извършителят е убивал и преди — отвърна капитан Блейк.

— Колко са жертвите досега, Ейдриън? — попита Хънтър.

Кенеди го погледна и в отговор наклони глава настрана и повдигна вежди.

— Колко са жертвите, Ейдриън? — повтори Хънтър със спокоен, но настойчив глас.

— Съжалявам, детектив — каза специален агент Фишър. — Но тази информация е достъпна само на принципа „необходимост да се знае” и след като разследването вече не е на лосанджелиската полиция, вие не…

— Специален агент Фишър — прекъсна я Кенеди. — Защо не отидеш да си вземеш кафе или нещо друго? Забелязах, че има автомат в дъното на коридора. Ще те повикам, когато ми потрябваш.

Агент Фишър се сепна и отвори уста от почуда.

— Но, сър, аз само отговарях на…

— Вън, агент Фишър. — Дрезгавият глас на Кенеди сякаш придоби нова плътност. — Ще те повикам, когато ми потрябваш.

— Ооооо — закачливо подвикна Гарсия. — На някого току-що му връчиха ключовете за кучешката къщичка.

Агент Фишър се обърна към него и се престори, че дращи носа му със средния си пръст.

Карлос й намигна.

— Това беше сладко. В Академията на ФБР ли го научи?

Докато излизаше от кабинета, агент Фишър трябваше да събере цялата сила на волята си, за да не тресне вратата.

Колко са убийствата дотук, Ейдриън? — за пореден път попита Хънтър.

— Бях груб с нея, Робърт — отвърна Кенеди. — Но специален агент Фишър беше права, и ти го знаеш. Тази информация е достъпна само на принципа „необходимост да се знае” и официално разследването вече не е на лосанджелиската полиция.

— Хей, чакай малко — намеси се капитан Блейк. — Какво ще кажеш за малко професионална учтивост, а? Вие искате да ви кажем всичко, с което разполагаме за разследването, нали така? Няма ли да ни дадете нещичко, преди да вземете всичко?

Кенеди погледна първо специален агент Уилямс и после дъската със снимките и се замисли.

— Добре, предполагам, че така е справедливо — най-после отговори. — Но аз имам по-добро предложение.

Последвалото мълчание явно беше умишлено и Хънтър се досети какво предстои. Ето защо, за разлика от капитан Блейк, той се въздържа да зададе очевидния въпрос.