Който се страхува от мечки… [bg]

— Тъпак такъв — наблегна на обидната дума Карстен. — Тази сграда си е съществувала тук още преди Ерки да полудее.

— Но защо тогава не го затворят? — попита боязливо Симон.

— Затвориха го, но той избяга. Сигурно е ударил пазача по главата и е откраднал ключовете.

Симон получи повече храна за размисъл, отколкото можеше да понесе. Незабележимо се присламчи към Карстен и се облегна на него.

— Не се притеснявай, Симон. Вратата е заключена — успокои го по-голямото момче.

— А и Ерки не е от хората, които се застояват на едно място. Не спира да броди. В момента сигурно е тръгнал за града, за да убие някого.

— Кого? — изхленчи Симон.

— Напълно случайно избран човек. Такива типове убиват хора, дори и да не ги мразят.

— Да, ама защо ги убиват?

— Принудени са. Въпрос на вътрешна потребност.

Симон искаше да помоли да му разяснят последното, за „вътрешната потребност“, но не му достигна смелост. Каник взе кутията с бонбоните с аромат на мока и ги отвори. Махна велпапето отгоре и щедро почерпи приятелите си. Новият му статус го въодушеви. Никога не се бе случвало някой да го слуша толкова дълго. Момчетата си взеха бонбони и помълчаха, докато премляскваха.

Карстен се ядосваше. Не можеше да преживее, че друг беше открил трупа. Защо глупак като Каник бе извадил такъв късмет? Той вече беше видял мъртвец, макар и да беше две години по-малък от Карстен, а и с наднормено тегло. Каник се оказа единственият в компанията, зърнал труп.

— Очите й бяха ли отворени? — сдържано попита той.

Каник се замисли, докато дъвчеше бонбона.

— Широко отворени. Само едното, де, което бе останало читаво.

Внезапно Филип се намеси:

— Разказаха ми за някакво момиче с кукла, която оживявала през нощта. Почнали да й растат нокти. Една сутрин момичето се събудило сляпо. През нощта куклата му била издраскала очите.

— Не говорим за видеофилми — ядосано изкрещя Каник, — а за самата действителност. Проблемът ти е, че не умееш да правиш разлика между реалност и въображение. Това е и причината да си тук, но едва ли си го проумял. — Каник затвори очи, за да се съсредоточи върху спомените си. — В очите й се четеше ужас, сякаш бе видяла самия Сатана.

— Не е далеч от истината — сухо отбеляза Карстен. — Чудя се дали той й е казал нещо, преди да я убие, или просто се е спуснал върху нея и я е халосал по главата. Тя на прага ли лежеше?

— Да.

— С глава върху стълбите или в коридора?

— Върху стълбите.

— Значи той е влязъл в къщата й — съобрази Карстен. — Сигурно е търсел шоколад.

— Ако я беше помолил, тя щеше да му даде.

— Ерки не моли, той просто си взема. Не е тайна за никого.

Вратата се отвори и всички подскочиха от ужас. На прага се появи Маргюн.