Който се страхува от мечки… [bg]

— Носят се много слухове — поясни Гурвин. — Набеждават го за всички престъпления. Аз поне не знам да е бил замесен в някакво криминално деяние, като изключим, че се промъква без билет във влака и отмъква разни дреболии от магазините. Вече не съм толкова сигурен.

— Какво краде от магазините?

— Шоколад.

— И не поддържа контакти със семейството си?

— Ерки не иска да ги вижда. Те няма как да му помогнат. Бащата се е отказал от сина си, защото смята положението за безнадеждно. Не бива да го осъждате. Ерки чисто и просто е непоправим случай.

— Добре че лекарят му не ви чува в момента — тихо отбеляза Сейер.

— Може и да греша, но той е болен почти откакто се е родил или, по-точно, откакто почина майка му преди шестнайсет години. Това не е съвсем без значение.

Сейер се изправи и бутна навътре стола.

— Елате да си вземем по чаша кафе и да ми разкажете всичко, което знаете.

Каник се бе възкачил върху леглото като величествен Буда. Слушателите му, насядали в полукръг на пода, се удивиха на способността му действително да кръстоса крака в седнало положение въпреки килограмите си. Първо никой не се върза на приказките му. А и как да повярва човек, че Каник е намерил труп в гората? Че и със забита в окото мотика? Поне той представи така нещата. Със забита в окото мотика. Особено трудно го преживя Карстен, най-големият от момчетата, защото бе установил монопол върху истината. Каник още виждаше пред очите си неговото изражение, когато Маргюн потвърди разказа му. Това се превърна в една от големите му победи. Сега всички искаха да чуят историята от устата на Каник с всички подробности. Момчетата, прекарали достатъчно време в детско-юношеския дом, знаеха, че всичко на този свят се заплаща. Затова наредиха върху леглото пред Каник подаръци: шоколад, пакетче розови дъвки „Хуба Буба“, опаковка чипс със сол и черен пипер и кутия бонбони с аромат на мока. Освен това купиха десет цигари и еднократна запалка. Всички хлапета очакваха историята с блеснали очи. На Каник му беше пределно ясно, че няма да се оставят да ги залъже със сухи, безпристрастни факти. Те искаха да се лее кръв. Нито повече, нито по-малко. А и познаваха Халдис. Тук не ставаше дума за съобщение във вестника, а за жив човек. Е, поне преди убийството тя беше жива.