Който се страхува от мечки… [bg]

— Не, по дяволите! Продължаваме нагоре! Ти да не си пълен идиот!

— Какво ще направиш, ако отида там, където си искам? — тихо попита Ерки.

— Ще пробия проклетото ти чело с куршум и ще те зарежа в някоя дупка. Побързай!

Ерки вървеше по-бързо от всякога. Беше си отпочинал, а и се чувстваше по-добре, когато беше в движение.

— Добре, така става. Ако наистина се ориентираш в района, а не блъфираш, намери стара изоставена вила или каквото и да е, където да можем да отседнем.

Стара вила. Имаше доста такива къщи. Повечето се намираха от другата страна на билото, на няколко километра оттук. Пътеките бяха труднопроходими, а горещината — убийствена. Ерки ожадня. Не си призна, но очакваше и Морган да е в същото положение. Чуваше как спътникът му пуфти зад гърба му. Морган подзе с по-спокоен глас:

— Ако забележиш поток или нещо подобно, кажи ми. Направо умирам от жажда.

Ерки продължи да върви, размахвайки крайниците си. Дългата му черна коса, якето и разкроените му панталони се мятаха наляво-надясно. Морган се взираше объркан в гърба му. Този тип се различаваше твърде много от останалите хора. „Защо не го пусна да си ходи? — помисли си Морган. — Защо мъкна със себе си това черно плашило? Можех да го оставя в колата. Дали го взех само заради опасението, че ще обясни на полицията как изглеждам? Или има и друга причина? Та този тип вероятно изобщо няма да си отвори устата, ако попадне в лапите на полицията.“ Погледна си часовника. Морган реши да спре след половин час и да чуе новините по радиото, за да разбере с какво разполагат полицаите към този момент. Закрачи с всички сили, а жаждата върлуваше в устата и гърлото му. В сака си носеше уиски, но беше достатъчно разсъдлив, за да изчака. Душевноболните могат да бъдат опасни. Макар и този ненормалник да не изглежда як физически, лудостта и липсата на задръжки вероятно са в състояние да му дадат неподозирана сила. За по-сигурно Морган предпочете да се води по ума му и да не го провокира прекалено. А и двамата не бяха врагове. Морган съвсем импулсивно реши да вземе тази откачалка със себе си и изскочи от банката с ненормалника пред гърдите си, сякаш се прикриваше с огромен щит. „Отпусни се — каза си той. — Този Ерки не е лош, само дето дрънка разни странни работи.“ Сети се колко изплашени бяха пациентите, когато работеше в психиатричната клиника.

Ерки спря и потупа последователно двата джоба на якето си. Мушна си ръката в джоба на панталона, обърна се и се загледа в тревата.

— Какво има? — измери го с очи Морган. — Изгуби ли нещо? Тоест, нещо друго освен ума си?

Ерки потупа още веднъж последователно всичките си джобове.

— Ще ти дам назаем една цигара, ако търсиш това.