Който се страхува от мечки… [bg]

— Престани! Остави Каник да довърши!

Този път го прекъсна Филип. Ако двамата започнат да се препират, останалите никога няма да чуят края на историята. А и Маргюн може да влезе всеки момент. Не че тя си прави илюзии. Много добре знае колко „съвестно“ момчетата спазват забраните й. Въпросът е колко време ще им даде и колко подробности ще успеят да чуят.

Каник изчака с търпението на свещеник, като същевременно поглеждаше крадешком към наградата си върху леглото. Взе решение първо да изяде бонбоните с аромат на мока.

— Тялото вече бе започнало да се разлага — продължи разказа си той, като натърти на разлага.

— Какво? — Карстен издуха въздуха през носа си. — Я посмали малко! Отнема няколко дни, преди трупът да започне да се разлага. Щом Ерки дори не е успял да избяга, няма как да си въобразяваш…

— Знаеш ли колко горещо беше в гората? — Каник се хвърли напред в леглото, а гласът му трепереше от негодувание. — В такава жега трупът се разлага за минути.

— Нямаш представа какво говориш. Ще попитам ченгетата, ако се появят. Но ти едва ли си толкова важен свидетел, Каник, иначе отдавна щяха да са дошли.

— Шерифът обеща да минат оттук.

— Ще я видим тази работа. Я зарежи тези приказки за разлагането, защото няма да се вържем. А и съм си платил за истината.

— Добре! Мога да прескоча най-неприятните подробности. Все пак между нас има малки деца. Ще се върна на мотиката…

— Каква беше тя? — обади се отново Филип.

— От онези, с които се копае земята, когато вадиш картофи или плевиш. Приличаше на брадва, с по-дълга дръжка. По принцип не се различаваше много от брадва, защото главата на Халдис беше почти срязана наполовина, а окото й се бе отделило от лицето и висеше над бузата й на тънка кожна нишка и…

— Много филми си гледал — изпуфтя отегчено Карстен. — Я по-добре ни разкажи за Ерки — помоли той.

— Кой е Ерки? — отново полюбопитства Симон. Той не беше от града и постъпи наскоро в дома.

— Страшилището на гората — ухили се Карстен, докато чоплеше една пъпка. — Сигурно ще му се размине. Винаги става така. Нали е луд за връзване, а лудите не ги осъждат. Вкарват ги в психиатрични клиники и ги тъпчат с хапчета, а после пак ги пускат на свобода и те продължават да убиват. И усмирителна риза да му бяха сложили, щеше да убива със зъби.

— Кога ще го пускат? — разтревожено попита Симон.

— Той е на свобода, глупако. Още не са го намерили.

— Къде на свобода?

— Из гората.

Симон погледна изплашено през прозореца, над върховете на дърветата.

— Ерки е душевноболен, но това не значи, че е глупав — замислено отбеляза Каник. — Той също ме видя. Възможно е да реши да ме преследва. Всъщност трябваше да потърся защита от полицията.