Златото на Аляска
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златото на Аляска». Краткое содержание книги:
Петлите бяха толкова заети в битката, че не усетиха веднага присъствието на неприятелите. Когато видяха многото жертви и усетиха ударите на дърветата, се разбягаха бързо в различни посоки, изпреварени от зрителите. На полето на честта останаха единадесет мъртви и шест ранени, които Бени събра, а Армандо побърза да му помогне от страх да не избягат.
— Каква хубава закуска ще ни поднесат — каза каубоят. — Много са вкусни, уверявам ви, а също и много търсени — в градовете плащат скъпо и прескъпо за тях.
— А онези? — попита Армандо, като отскочи назад и бързо хвърли птиците, които държеше в ръцете си.
— Кои?
— Погледнете!…
— По дяволите!… — възкликна Бени, като отстъпи назад — Семейство gleze. Армандо, хващай пушката!
На края на сечището между два огромни бора се бе появила група мечки, мъжкар, който се отличаваше с големината си, след него женската и малките от двете й страни. Бени не се лъжеше това бяха равнинни мечки, или както още ги наричат жълти мечки, поради оттенъка на козината. Те са страшни животни, надарени с изключителна мускулна сила много по-опасни от черните мечки, които са със спокоен, често дори игрив нрав. Бени и Армандо прекосиха бързо поляната стигнаха до храста, където бяха оставили пушките си и се приготвиха за защита. Очакваха скоро да бъдат нападнати.
Но четирите мечки сякаш не бързаха нещо повече по-скоро изглеждаха изненадани, отколкото ядосани от тази среща. Бяха спрели на края на поляната и засега се ограничаваха да гледат само ту двамата ловци, ту купчината петли, които лежаха в средата на полето на честта.
— Като че ли се страхуват — каза Армандо на Бени.
— Да се страхуват?… Хм!… Не се доверявайте на спокойствието им, младежа. Не са като гризли, но не са толкова миролюбиви, колкото ви изглеждат, и ви уверявам, че скоро мъжкарят ще ни посети.
— Нали имаме пушки.
— Така е, но тези туловища понасят много куршуми, преди да паднат. Лоша среща, аз ви го казвам.
— Какво смятате да правим?…
— Засега ще почакаме.
— А ако побегнем към лагера?
— Ще ни последват и тъй като тичат добре скоро ще ни настигнат.
— Ах, дяволи! Да дойдеш на лов за петли и да намериш четири мечки!…
— Които изобщо няма да се смутят, ако изядат нашата плячка. Ех!… Внимавайте младежо!…
Сякаш ядосан от неподвижността на двамата ловци, мъжкарят с тревожно ръмжене направи няколко крачки напред. След това отново спря, погледна женската, приближила се до него, оставяйки малките на края на гората. Убедил се че има подкрепа, изведнъж обхванат от изблик на гняв, той прекоси тичешком поляната и смело се хвърли към храста, зад който бяха ловците. Това чудовище с изключителна сила внушаваше страх. С отворена уста, с дълги бели зъби, с настръхнала козина и горящи очи, мечката напредваше готова да изпита здравите си нокти. Когато я видя на десет метра от себе си, Бени насочи бързо пушката си и предупреди Армандо:
— Не стреляйте!…
За нещастие предупреждението дойде твърде късно. Младежът, видял и женската да се хвърля напред, бе вдигнал пушката и двата изстрела отекнаха почти едновременно.
Когато димът се разпръсна, с голям ужас двамата ловци съзряха мъжкия, изправен на задните си крака, само на няколко метра пред тях, а женската, която бе паднала на едната си страна, вече се изправяше Тъй като нямаха време да заредят отново, Бени и Армандо се спуснаха към един голям дъб зад тях, вкопчиха се в един нисък клон и със завидна пъргавина се изкачиха горе.
За нещастие пушките им останаха долу, в основата на дъба.
— По дяволите!… — изкрещя Бени, който твърде късно се бе усетил за проявената непредпазливост.
Като видяха, че мечката се хвърля срещу дървото, двамата ловци се погрижиха единствено да спасят краката си и се изкатериха нагоре по стъблото и яхнаха един дебел клон, който се намираше на тридесет стъпки височина. Мечката, ядосана от това, че жертвите й се изплъзват, и като нямаше с кого друг да се захване, се хвърли срещу стъблото и с огромните си ноктища откърти две дълги парчета кора. Женската се бе приближила, куцайки и оставяйки следи от кръв по земята. Изглежда куршумът на Армандо бе счупил лапата й. Мъжкарят също бе ранен, защото под него се образува локва кръв.
— Сега се подредихме — каза Бени. — Без пушки и е две побеснели чудовища, все още много силни.