Принципът на доминото
- Автор: Кенеди Адам
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евгения Чолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принципът на доминото». Краткое содержание книги:
Тези, които управляват света — парите, войните, хората. Те знаят как да прикрият всяка мръсотия. Защото имат много тъпи копелета за изкупителни жертви… Но Рой Тъкър не иска да бъде „тъпото копеле“. И тръгва срещу правилата.
Срещу техните правила…
— Обажда ви се мистър Уолдроун. Тази сутрин говорихме с вас за моята къща в Хуапала.
— Да, спомням си.
— Току-що получих известията, които очаквах. Изглежда, че ще трябва да продам къщата.
— Разбирам.
— Искам да намерите купувач колкото е възможно по-бързо. Можете ли да го направите?
Настъпи кратка пауза. После тя каза:
— Да, разбира се, мистър Уолдроун. Сигурно ще ви се обадя съвсем скоро.
39
След два дни ние с Телма отидохме с колата до Пунтаренас.
— Искам да се помотая по магазините и да купя испанско-английски речник и разни дреболии от този сорт — каза Телма. — Няма нужда да идваш с мен, ако не искаш.
— Аз самият имам няколко поръчки. Ще се срещнем след един час край фонтана на площада.
Телма тръгна, а аз паркирах колата и отидох в кантората по недвижимите имоти и намерих дамата, с която говорих по-рано.
— Някакъв напредък? — попитах.
— Не, мистър Уолдроун, все още не.
— От думите ви онзи ден си помислих…
— Сигурна съм, че ще открия купувач съвсем скоро. Ще ви телефонирам веднага, след като има добри новини.
Преди да изляза, я попитах къде бих могъл да открия отдела за имигранти. Тя дойде до вратата и ми посочи пететажна сграда надолу към пристанището.
Като наближих, видях едно боядисано в яркозелен цвят тухлено здание. Отвътре изглеждаше тъй, сякаш никога не е било завършвано. Кръпки сурова мазилка, пукнатини в тавана, дупки от липсващи тухли в пода. Видът на асансьора също не ми вдъхна доверие, така че изкачих пеша трите етажа до канцеларията на Руис.
— Капитан Руис е в Сан Хосе — рече секретарката му.
— Кога очаквате да се върне?
— С английския съм… — Тя направи жест с ръце.
— Кога се връща тука? — повторих бавно.
— Не знам. Може би утре.
— В него е паспортът ми. Мога ли да си го получа обратно?
Тя кимна с глава и се усмихна.
— Да, ще го получите от капитан Руис веднага щом той се върне от Пунтаренас.
Когато се срещнахме, Телма попита:
— Всичко наред ли е?
— Всичко е превъзходно. Хайде да се поразходим.
Прекарахме там остатъка от деня, нагоре-надолу по улиците, обикаляйки магазини и кафенета. Обядвахме в един ресторант на открито, близо до доковете, и гледахме как фериботите спират и потеглят. Платих сметката и попитах келнера накъде отива фериботът.
— Към полуостров Никоя — отвърна той. — Много е красиво. Playas hermosas1. Удобно за плуване. Красиви плажове.
— Мога ли да откарам колата си там?
— Вашата кола? Si. С ферибота.
Когато отидохме до дока, попитах Телма:
— Искаш ли да попътуваме с лодка?
— Разбира се.
— Ще превозим и колата и ще я караме оттатък. Близко да ума е, че щом прекарват коли там, трябва да има и подходящи пътища.
— Не е ли много късно вече? Докато стигнем дотам, и ще бъде време да се връщаме обратно.
— Няма да се връщаме. Ще намерим място, където да прекараме нощта.
— Но аз нямам никакви дрехи.
— Ще ти купя каквито ти трябват.
— Дори не си нося пуловер.
— Ще ти купя пуловер. Хайде. Ще си устроим парти. Ще прекараме медения си месец на полуострова.
Тя ме прегърна.
— Мисля, че ние точно това правим от три дни, караме медения си месец.
— Така е, ще го продължим още малко.
40
Останахме там пет дни. Пътувахме с колата на север към Никоя, после към Санта Крус и към плажовете на западните брегове. Оттам поехме по коларските пътища, полуголи, смеещи се, опиянени от вино, кръстосващи плажовете. Случваше се да спим в мотели, в колата, на земята върху одеяло, обсипани с лунички и загорели, с пясък и сол в косите, без да се грижим за нищо, без да носим багаж, без срокове и разписания, без книги или карти. Купувахме каквото ни беше нужно от магазините, спяхме и ядяхме, ходехме, тичахме и плувахме, падахме голи в леглото или на пода, плувахме малко и се отправяхме към следващото място, където ни хрумнеше.
Исках да бъде така. Жадувах за такова време с Тел-ма. Без никакви ангажименти, с пари в джоба и без сянка от усещането, че някога сме били част от някакъв друг свят, по някое друго време. Така исках да бъде, лудо и нереално, с непознат език, който да ти звучи в ушите, със странна храна и места и лица, които изобщо не ти напомнят за хора от Западна Вирджиния или Северна Каролина, или Чикаго, или Индианаполис, или някъде от килията.
Още когато се качвахме на ферибота в Пунтаренас, знаех, че заплетеното кълбо, което бях оставил зад себе си, ще си остане там — хората и главоблъсканиците, проблемите, които не можех да реша, и нещата, които не можех да забравя. Но докато се случеше това, докато утрешният ден не беше започнал да ме притеснява отново, исках нещо особено и потайно, лично за нас с Телма. И тя го искаше. И ние го имахме по-хубаво от всичко, което някога бях планирал и мечтал.
1
Красиви плажове (исп.). — Б. пр.