Принципът на доминото
- Автор: Кенеди Адам
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евгения Чолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принципът на доминото». Краткое содержание книги:
Тези, които управляват света — парите, войните, хората. Те знаят как да прикрият всяка мръсотия. Защото имат много тъпи копелета за изкупителни жертви… Но Рой Тъкър не иска да бъде „тъпото копеле“. И тръгва срещу правилата.
Срещу техните правила…
— Стига. Достатъчно.
— Почакай вътре, Пайн — каза Ризър.
— Какво?
— Казах да отвориш вратата и да я затвориш след себе си.
— Минутка само. Нека да се изясним.
— Успокой се, Рос. Нека не забравяме кои сме и какво правим. — Тейг се обърна и погледна Ризър. — Всички трябва да помним това. — Той си извади цигара и я запали. — А сега… ние с Тъкър трябва да поговорим. И мисля, че ще е по-добре да го направим насаме. — Тейг кимна към вратата, водеща вътре в къщата. — Ще бъдем при вас след няколко минути.
Този път нямаше възражения. Ризър се обърна, прекоси терасата и влезе в къщата. Пайн го последва.
Тейг седна до масата на края на терасата, а аз се настаних срещу него. Чадърът правеше широк, сенчест диск над нас.
— Тук климатът е хубав. Горещо и влажно. Обичам така. Винаги ми е харесвало. Прекарах осем години в Западна Африка — Нигерия, Камерун, Конго и насам-натам по екватора. Най-хубавото време от живота ми. Някои хора се отпускат на топло. Аз се оживявам. Главата ми работи по-добре, чувствам мускулите си отпуснати и гъвкави. — Той погледна към небето. — Първо слънцето пече силно, после се изсипва проливен дъжд, накрая започват да се издигат изпарения от земята. Дяволски е хубаво, поне за мен е така. Докато на човек му се доспи. Има нужда от следобедна дрямка в такъв климат. — Той кръстоса крака, опря единия в ниското перило и зарея поглед в дърветата към океана.
— Нека да ви кажа нещо за Пайн — започна отново. — Той е бляскав млад човек. Един от най-умните, с които съм имал работа. Схватлив. Но е много млад, сам виждате. И нетърпелив. Има известна разлика между готварската книга и готовото ядене, знаете. На него му е трудно да борави с реалното положение на нещата. Също си пада малко сноб. От интелектуална гледна точка. Мисли, че ако някой не е толкова остроумен, колкото него, изобщо не си струва труда да го слуша. И тъй като вярва, че едва ли има някой, който да му е на нивото… сам разбирате какво искам да кажа.
— Пука ми на черупката колко е остроумен. Въобще не искам да го слушам…
— Има и нещо друго. Той се бои от вас. Джералд Хенмайер, човекът, когото изритахте по стълбите в Чикаго, е приятел на Пайн. Рос се стресна, когато разбра за това. Пайн не е практичен. Възприема всичко от тактическа гледна точка. Той не би разбрал това, че обиденият човек може да нарани другите. Това го плаши.
Тейг си запали нова цигара от старата и хвърли угарката в зеления гъстак на терасата.
— Тук не стават горски пожари — рече той. — Не можете да подпалите нищо, ако хвърлите пламтяща клечка. Растителността е тежка и влажна. Харесвам я такава.
Тейг остана седнал така известно време, пушейки, отпуснат на стола си. Накрая каза:
— В четири този следобед отлитаме за Калифорния. Имаме запазени места. Ще пристигнем направо в Лонг Бийч.
— Значи ли това, че и аз трябва да дойда с вас?
— Да, разбира се.
— И колко време ще остана там?
— Не мога да ви кажа точно. Седмица или десет дни. Може и по-малко. Очакваме събитията да се развият бързо, след като се почне веднъж.
— За какви събития говорите? Какво ще се развива?
Тейг ме погледна открито и каза:
— Знам отговорите на тези въпроси точно толкова, колкото и вие. Знам само онова, което трябва да правя, защото има кой да ми го каже. И когато му дойде времето, и вие ще знаете какво да правите, защото някой ще ви нареди и на вас. Но никой от нас — Тейг посочи към стаята, където чакаха Пайн и Ризър — не знае всичко. Само отделни парченца.
Приближих стола си, за да виждам по-добре очите му, и казах:
— Може да изникне някаква пречка. Нямам паспорт.
— Защо? — Лицето му не ми говореше нищо.
Обясних му положението с капитан Руис. Като свърших, той рече:
— Съвсем обикновена работа. Няма за какво да се притеснявате. Дадохме ви този паспорт, за да имате стабилен документ за самоличност. Това е всичко.
— Искате да кажете, че няма да ми е нужен в Калифорния.
Той кимна.
— А и вие няма да се връщате тук. Ще ви трябва само входна виза. Ние ще се погрижим за това.
— Искате да кажете, че в някои страни човек се нуждае от паспорт за влизане и излизане, а в други не?
— Точно така. — Тейг изпусна дим от цигарата си, обърна се и се усмихна. — Ако искам да отида в Бразилия, в Рио де Жанейро например, няма да ми трябва паспорт.
Седях, гледах го и започвах да разбирам. Беше невъзможно да не разбереш.
43
Когато ние с Телма влязохме в стаята, Пайн и Ризър спряха да говорят и ни погледнаха. Настъпи пълно мълчание. Оставих саковете на пода, а Тейг, след като си размени поглед с Пайн и Ризър, дойде при мен.