Принципът на доминото
- Автор: Кенеди Адам
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евгения Чолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принципът на доминото». Краткое содержание книги:
Тези, които управляват света — парите, войните, хората. Те знаят как да прикрият всяка мръсотия. Защото имат много тъпи копелета за изкупителни жертви… Но Рой Тъкър не иска да бъде „тъпото копеле“. И тръгва срещу правилата.
Срещу техните правила…
41
Беше десет часът сутринта, когато се върнахме в Пунтаренас. Телма почака в колата, докато аз се отбих до службата по недвижимите имоти. Сивокосата дама беше пак с нейната сребърна огърлица. Тя ме видя още като влязох и ме посрещна при първото бюро с широка усмивка.
— Все още нищо, мистър Уолдроун.
— Не разбирам.
— Какво искате да кажете?
— Това, че досега трябваше да сте намерили купувач.
— И аз така мислех. Но понякога предположенията ни излизат погрешни. Само имайте търпение. Скоро все нещо ще се появи.
Руис не бил в канцеларията, а излязъл някъде да пие кафе, уведоми ме секретарката му.
— Накъде е отишъл за кафе — попитах.
— Понякога се прибира вкъщи.
— А днес прибра ли се?
— Не знам.
Стоях пред бюрото и я гледах, а тя мълчеше.
— Какво има? — попита.
Не се помръднах, нито промених изражението си. Накрая тя не можа да издържи тишината.
— Наистина не знам… — започна тя, но не можеше да се застави да си повярва, знаеше, че аз също не й вярвам. Така че накрая ми каза къде е Руис.
Трябваше да отида до едно тежко, старо здание, с фасада, обърната към пристанището. Изкачих се до втория етаж. В офиса работеха вентилаторите, а няколко мъже в бели костюми седяха около масата, играеха на карти, пиеха кафе и пушеха черни цигари.
— Радвам се да ви видя — рече Руис.
— Търсих ви във вашата служба. Искам паспорта си обратно.
— Разбира се. Утре или вдругиден, мисля.
— Казахте, че това е формалност и че ще отнеме само няколко минути.
— Формалност е наистина.
— Какво означава това?
— Веднъж в годината моите началници в Сан Хосе преглеждат всички документи на чужденците. Докато паспортът ви беше в мен, те ги изискаха. Всичко е само въпрос на време. И не е в моите ръце, заедно с това.
— Вие дори не ми дадохте разписка, знаете ли?
— Не е необходимо. Когато паспортът ви се върне, ще ви го предам лично. Няма причини за безпокойство.
Щом се върнах в колата, Телма попита:
— Какво те задържа толкова дълго?
— Бюрокрацията.
— Някакви проблеми?
— Никакви.
42
Като свихме по алеята към къщи, видяхме една кола, паркирана там. Във всекидневната ни чакаха Тейг и Пайн по ризи, с разкопчани яки. С тях имаше някакъв мъж, когото не бях виждал по-рано — елегантен, с хладен поглед, със стоманеносива коса, с тънка цигара в ръка. Въздухът в стаята беше тежък и горещ, пепелниците — пълни.
— Тук сме от рано сутринта. От два дни се опитваме да установим контакт с вас — каза Пайн, след като ние с Телма влязохме.
Тейг го прекъсна бързо:
— Всичко е наред, Рос. Няма значение. — Той се обърна към мен, посочи към третия мъж и рече: — Запознайте се с нашия колега, генерал Ризър.
— В оставка — каза мъжът с бърза и широка усмивка. — Том Ризър — и ми подаде ръка.
— Рой Тъкър… — продължи Тейг… — и съпругата му Телма.
И двамата с Телма стиснахме ръка на Ризър, а Тейг продължаваше да говори, като размазваше върху всичко масло и мед.
— Съжалявам, че така нахлухме в дома ви, мисис Тъкър, но не искахме да се връщаме до града и да се подлагаме на риска да ви изпуснем. Трябва да ви кажа, че и двамата изглеждате съвсем различно от това, което бяхте последния път. Почернели и отпочинали. Коста Рика трябва да ви понася.
— Харесва ни тук — отвърна Телма и се обърна към мен: — Предполагам, че имате да си говорите. Ще отида да оправя.
Щом тя излезе, Ризър каза:
— Хайде да се изнесем на терасата.
Пайн ме гледаше с плътно стиснати устни, а мускулчетата по скулите му едва забележимо играеха. След като излязохме, се нахвърли върху мен.
— Губя търпение с вас, Тъкър. Ако още не ви е ясно кой дава заповедите тук, ще ви повторя, че сме НИЕ. Когато ви казвах, че ще влезем във връзка с вас, това означава да бъдете тук, където можем да ви намерим.
Обърнах се и го погледнах, а той продължи да говори:
— Не си мислете, че ни правите някаква услуга. Така няма да се разберем. За нас сте просто чифт ръце.
— Стига, Пайн! — Ризър отряза думите си като две парчета жица.
— Какво иска да каже той с това? — попитах Тейг.
— Всичко е наред… — отвърна Тейг.
— Там е работата, че не е. Какво имаше той предвид?
— Защо ще трябва да пипаме този човек, като че е от стъкло? — избухна Пайн. — Ако не се разберете с него още сега…
— Я слушай, кучи сине… — започнах, но Тейг застана между нас.