Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

— Познаваше ли Деби Картьр?

Не. И прочие. След един час Фриц си тръгна от управлението, леко разтревожен от факта, че изобщо го включват в разследването.

По-късно Денис Смит му се обади отново и попита Фриц дали е съгласен да се подложи на разпит с детектора на лъжата. Фриц имаше техническо образование и знаеше, че детекторите на лъжата дават крайно несигурни резултати. Същевременно обаче беше сигурен, че не познава Деби Картьр, и искаше да го докаже на Смит и Роджърс. Неохотно се съгласи и го записаха за разпит в офиса на ЩБРО в Оклахома Сити. С приближаването на уречената дата Фриц се изнервяше все повече; за да се успокои, той взе един валиум точно преди началото на разпита.

Разпитът беше проведен от агент на име Ръсти Федърстоун, а Денис Смит и Гари Роджърс стояха наблизо. Когато свършиха, ченгетата се скупчиха около резултатите, като мрачно поклащаха глави.

Казаха на Фриц, че жестоко се е издънил. Първата му реакция беше:

— Невъзможно.

— Ти криеш нещо — настояха те.

Фриц си призна, че е бил притеснен, и най-сетне им каза за валиума. Ченгетата се ядосаха и настояха да се подложи на още един тест. Фриц като че ли нямаше друг избор, освен да се съгласи.

След една седмица Федърстоун закара детектора на лъжата в Ейда и го включи в подземието на полицейското управление. Фриц беше още по-притеснен от първия път, но отговори вярно и спокойно на всички въпроси.

Сроред Федърстоун, Смит и Роджърс тестът отново бил „жесток провал“ — още по-зле от първия път. Разпитът, който последва този с детектора на лъжата, беше напрегнат и гневен. Роджърс, влязъл в ролята на лошото ченге, започна да ругае, да сипе заплахи и да повтаря:

— Ти криеш нещо, Фриц.

В същото време Смит се опита да изиграе ролята на единствения приятел, който имаше Фриц в този момент, но целият номер беше лошо скалъпен и стар като света.

Роджърс се обличаше като каубой, с ботуши и всичко останало, и имаше следния маниер на поведение: първо обикаляше из стаята, като фучеше от гняв, ругаеше и заплашваше, говореше за смъртно наказание и смъртоносни инжекции, а после изведнъж скачаше към Фриц, мушкаше го с пръст в гърдите и го уверяваше, че накрая всичко ще си признае. Този номер наистина беше доста страшен, но пък не особено ефективен. Фриц просто всеки път казваше:

— Дръпни се.

Най-сетне Роджърс го обвини в изнасилване и убийство. Истински се разгневи и започна да обижда още по-грубо, докато описваше как Фриц и неговият приятел Уилямсън са нахлули в къщата на момичето, изнасилили са го, убили са го и как сега Фриц всичко ще си признае.

Тъй като нямаха доказателства, единствено самопризнанието можеше да им помогне да разрешат случая, и ченгетата бяха твърдо решени да го получат от Фриц. Но той не се огъна. Нямаше какво да признава, но след като го бяха обиждали в продължение на два часа, му се искаше да им даде нещо, за да спрат. Затова им разказа как миналото лято двамата с Рон бяха ходили с колата до Норман, където бяха обикаляли баровете в търсене на момичета, и как едно се беше качило на задната седалка на колата на Денис и беше изпаднало в истерия, след като той не бе пожелал да я пусне. Най-сетне момичето скочило от колата, избягало и се обадило в полицията, така че Рон и Денис спали в колата на един паркинг, защото се криели от ченгетата. Никой не повдигнал обвинения срещу тях.