Предателство в смъртта

Рурк приседна на ръба на бюрото й и се усмихна:

— Защо мислиш, че знам отговора на този въпрос?

— Ти знаеш всичко.

— Ласкаеш ме, лейтенант, но домашни задължения от рода на почистване на среброто са извън моята сфера на дейност, консултирай се със Съмърсет.

— Не желая, защото ще означава, че доброволно подхващам разговор с него. Предпочитам да се обадя в лабораторията.

Посегна да избере номера, но Рурк я изпревари и се свърза с иконома по вътрешния видеотелефон:

— Съмърсет, препаратът за почистване на сребро оставя ли следи върху повърхността на предметите?

На монитора се появи бледото мършаво лице на Съмърсет. Той сви тънките си устни, а тъмните му очи се втренчиха в Ив.

— Напротив — заяви с типичния си наставнически тон. — При добре почистените метални предмети върху повърхността им не остава химическо вещество, в противен случай тя ще изглежда матова. Освен това при всяко почистване се отстранява много тънък слой от метала.

— Благодаря. Е, успях ли да ти помогна? — обърна се той към Ив, след като изключи видеотелефона.

— Още не знам. Засега попълвам празнотите. Притежаваш ли предприятия за производство и търговия със сребърна жица?

— Вероятно.

— Така и предполагах.

— Ако искаш да проследиш произхода на оръжието на престъплението, с удоволствие ще ти…

— Възложила съм тази задача на Макнаб. Да видим докъде ще стигне без твоята помощ.

— Съгласен съм. Всъщност дойдох за друго — нали днес държеше да си поговорим.

— Точно така. Между другото, къде е приятелят ти от детинство?

— Не мисли за него, скоро няма да излезе от басейна. А гостите ще дойдат едва след два часа.

— Добре. — Ив стана, прекоси помещението и затвори вратата. Облегна се с гръб на нея и впери поглед в човека, когото обичаше, за когото се беше омъжила и с когото живееше. — Ако приемем, че престъпникът е действал по нечие нареждане, то убийството е струвало на поръчителя над два милиона. Кой би пръснал толкова много пари, за да ти създаде неприятности?

— Не зная. Разбира се, познавам мнозина собственици на конкурентни предприятия, неколцина мои врагове, както и хора, изпитващи антипатия към мен, които са достатъчно богати, че да платят такава крупна сума.

— Имаш ли представа за колко от тях убийството не е прекалено висока цена?

— За деловите ми отношения ли говориш? — Той вдигна ръце. — Наистина имам доста врагове, но в големия бизнес битките се водят по време на преговорите в изискано обзаведени съвещателни зали. Естествено не изключвам възможността търпението на някой от конкурентите ми да се е изчерпало и да е решил да ме елиминира от голямата игра, но не виждам как убийството на камериерка в един от моите хотели ще навреди на репутацията ми.

— Забравяш, че в миналото не си водил битките по време на преговори в изискани зали.

— Вярно е, но дори тогава се изправях лице срещу лице с врага. Ако наистина някой делови партньор от миналото още ми има зъб, би трябвало да поръча моето убийство. Та аз дори не познавах бедното момиче!