Предателство в смъртта

„Няма да се отделям от теб“ — помисли си Ив.

— В колко часа ще дойдат гостите? — попита.

— В осем.

— Нямаме много време. Ще се погрижа за храната и за напитките. Предполагам, че вечерята ще бъде официална…

— Остави това на мен — прекъсна я той, взе ръката й и я целуна. — Благодаря ти.

— Спести си благодарностите. Гледай до утре да намериш свободно време да поговорим — добави и изтича нагоре по стълбището.

— Скъпа Ив, готов съм да ти посветя цялото си време.

Тя се обърна, гневно го изгледа, но не каза нито дума, а продължи нагоре по стълбата. На втория етаж се сблъска с Мик, който излезе от една от многобройните стаи за гости. Беше свалил сакото си и изглеждаше така, сякаш си е у дома. Усмихна се иронично и подхвърли:

— Моите извинения, лейтенант. Няма нищо по-неприятно от неочакван гост, когото не познаваш. Отгоре на всичко двамата със съпруга ти ще те отегчим със спомени за миналото. Дано моето гостуване да не ти причини големи неудобства.

— Къщата е достатъчно голяма — каза тя и изведнъж осъзна колко неучтив е отговорът й. Но вместо да се засегне, Мик се засмя толкова искрено, че и тя неволно се усмихна. — Извинявай, не исках да те обидя. Имам служебни неприятности и умът ми е на друго място. Щом Рурк те е поканил, нямам нищо против да ни гостуваш.

— Много благодаря. Ще се постарая да не те отегча до смърт с разкази за младежките ни лудории.

— Напротив, историите за миналото ви в Дъблин ме интересуват.

— Знаеш ли, това е като да отвориш кутията на Пандора — намигна й той. Огледа се и добави: — Къщата си я бива. Всъщност думата „къща“ едва ли е подходяща за този палат. Между другото, как се ориентираш, за да стигнеш до определено помещение?

— Понякога се губя. — Тя забеляза, че погледът му е прикован към кобура с оръжието й, и с леден тон добави: — Май нещо те притеснява.

— Напротив, макар да признавам, че не си падам по този вид оръжие.

— Нима? — Тя машинално сграбчи ръкохватката. — Какви оръжия предпочиташ?

Мик вдигна ръка, сви я на лакътя и стисна юмрук:

— За мен това е най-сигурното оръжие. Естествено не е подходящо за жена с твоята професия… Като казах „професия“, ми хрумна, че никога досега не съм водил учтив разговор с блюстител на реда. Рурк — женен за ченге! Прощавай, лейтенант, ама умът ми не го побира. Може би някой ден ще ми разкажеш как е станало така, че с него сте се оженили. Умирам от любопитство.

— Нека Рурк задоволи любопитството ти. По-добър разказвач е от мен.

— Интересува ме и твоята версия. — Той се поколеба, очевидно взе някакво решение и пристъпи към нея: — Знам, че старият ми приятел няма да вземе за съпруга глупачка, затова приемам, че умът ти е остър като бръснач, лейтенант. Разбрах, че отдавна си ченге и навярно от един поглед безпогрешно разпознаваш мошениците като мен. Но може би не знаеш, че Рурк е най-добрият ми приятел на този свят. Надявам се да сключа поне примирие със съпругата на моя приятел.

Протегна ръка и в този миг Ив също взе решение: