Тези луди, луди глезли
- Автор: Сайкс Плам
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тези луди, луди глезли». Краткое содержание книги:
Не че moi прилага на практика този принцип, честна дума, но приискат ли ми се в разкошни места като парижкия „Риц“ много срещи, за които се изискват противозачатъчни средства, ще се придържам точно към подобна тактика. Което изведнъж ме подсети, че що се отнася до срещите, не бях имала такива повече от седмица със Зак, нито със, нито без противозачатъчни средства.
1. акупунктурист по 99 долара за 90 минути
2. инструктор по аштанга йога по 70 долара за 60 минути
3. лечител билкар по 150 долара за 25 минути
4. мануален терапевт по 100 долара за 15 минути
5. лечител от Индия, който не взима пари
6. акушер-гинеколог по 350 долара на преглед за думите: „Може би няма овулация, но не съм сигурен.“
7. хипнотерапевт по 150 долара за 60 минути
8. поведенчески терапевт, специалист по бихейвиоризъм по 200 долара за 55 минути
9. психотерапевт по 40 долара за 90 минути (прекалено е евтин, за да ми върши работа)
10. психолог по 250 долара за 60 минути
11. масажист по 125 долара за 40 минути
Не съм на балнеолечение. Преживявам нервен срив в Ню Йорк. Много е скъпо.
5.
Дори в представите ми за най-ужасните кошмари никога не е намирала място вероятността някой ден да започне с покана за ревюто за разпродажба на мостри на „Шанел“ и да приключи с нюйоркски нервен срив.
— Не й напомняй, че съм го казала, защото ще ме помисли за двулична лъжкиня — прошепна ми Джули конспиративно една красива майска утрин, докато пиехме кафе с мляко в „Тартин“, — но благотворителния бенефис на К. К. в нюйоркската опера се смята за събитието на събитията, а не струва и пет пари в сравнение с такова вълнуващо нещо като разпродажбата на мостри на „Шанел“. Покажи ми момиче в Манхатън, което предпочита да гледа „Дон Жуан“ вместо да си купи с намаление дрехи от „Шанел“, и буквално ти обещавам да възобновя абонамента си за гимнастическия салон на Шестдесет и трета улица и дори да започна да го посещавам почти редовно.
Според Джули разпродажбата на мостри на „Шанел“ е събитието в Ню Йорк. Почти никого не канят, освен „няколко малко на брой изключителни момичета“.
— Но ти си уредена — обяви Джули и ми връчи бял плик. — Включих те в списъка.
Вътре имаше покана на луксозен бял картон. Страшно се развълнувах, което само по себе си е tres опасно. Обичам Джули, ала навиците й за пазаруване не са особено здравословни. Не желаех да се превърна в момиче като нея, чиято хормонална система се ръководи единствено от разпродажбите на дрехи. Очевидно обаче естрогенът на всички скача до небесата, получат ли за пръв път тази покана, затова няма защо да се опасявам особено. Ето какво пишеше:
Охраната при инициатива на „Шанел“ е по-строга от охраната на Пентагона. Президентът би трябвало да обмени опит с момичетата от отдела за връзки с обществеността на фирмата — има какво да научи относно мерките за сигурност.
Досадното беше, че нямах възможност да отида на разпродажбата заради работата си. Кариерата е доста непостоянно нещо и трябва да й обръщаш внимание, защото иначе тя просто се стопява. Нюйоркските момичета, които ходят на прекалено много купони и разпродажби, обикновено имат „изчезващ тип“ кариера, а аз не възнамерявам да приличам на тях. Имах резервация за самолет до Палм Бийч, за да взема интервю от някакво светско момиче. Тя току-що бе наследила къща в стил арт деко на брега на океана и смяташе да живее там сама — само по себе си тъжно като перспектива, но същевременно омайно в очите на обществото.
— Глупачка! — възкликна Джули, когато й обясних защо няма да използвам поканата. — Не можеш да пропуснеш това събитие!
Съзнавах, че не бива да отлагам интервюто, но не издържах на изкушението да пазарувам от „Шанел“ все едно се намирам в обикновен универсален магазин. От време на време ценностната ми система ме изоставя и тогава върша неща, които не бих направила при нормални обстоятелства. С чувство за огромна вина звъннах в редакцията и съобщих, че наследницата от Палм Бийч е отказала интервюто, извинявайки се с „преумора“. Главната редакторка ми повярва, защото светските момичета постоянно отменят ангажиментите си в последния момент, понеже са „прекалено уморени от предишната вечер“. При разговора ми с наследницата тя наистина звучеше уморено, горкото богато момиче, така че не излъгах съвсем, а просто уредих едно удобно и за двете ни отлагане.