Застрашеният вид

След миг Оскар се метна в микробуса и седна до Фейт, а Тами затвори вратата и се качи зад волана. Този път усмивката му изглеждаше по-искрена. Той незабавно обгърна раменете й с ръка и се наведе, за да пъхне нос до шията й.

— Честна дума, бейби — каза той дрезгаво и толкова близо до лицето й, че тя усети италианския сос, който беше ял преди няколко часа на обяд. — Прости ми това, дето ти го казах. Нали ми прощаваш? Кажи „да“, моля те. Ти си всичко за мен, бейби, честна дума. Не знам защо те нарекох с такива думи. Може би просто съм глупак, не знам.

— Не се тревожи — прошепна му Фейт, трогната от откровения му тон. — Мисля, че и двамата изговорихме един куп глупости. Не е кой знае какво.

— Супер — той й се усмихна и я целуна.

Тя се постара да изхвърли всички лоши мисли от главата си и го целуна на свой ред. Компанията весело задюдюка около тях. Двамата се разсмяха и се отдръпнаха един от друг. Фейт се облегна на седалката с ръка в ръката на Оскар, уморена, малко объркана… но най-вече щастлива.

Скоро излязоха на булеварда, като се включиха в натоварения пиков трафик на Сидни. Фейт реши, че се връщат в хотела, но след няколко минути видя, че спират на един почти празен паркинг. Погледна през прозореца и позна паркинга на лабораторията на МАЖ.

— Какво ще правим тук? — попита тя.

— Изненада — Тами се обърна и й се усмихна. — Реших, че сигурно сте гладни, след като цял следобед сте протестирали, и поръчах вечеря за всички.

Компанията бурно акламира предложението, а Фейт се усмихна. В целия й престой досега в Сидни лабораторията беше мястото, където се бе почувствала най-добре. Очакваше подходящ момент да говори с Оскар насаме, но реши, че това може да почака.

Скоро всички седяха около голяма кръгла маса насред главната зала на лабораторията, тъпчеха се с храна, донесена от някое заведение за бързо хранене, и обсъждаха събитията от деня. Фейт все още се чувстваше малко неудобно, особено когато разговорът се завърташе около Арельо. Но се постара да се абстрахира от това усещане и се съсредоточи върху вечерята си.

По едно време към края на вечерята Руни стана от масата с парченце снакс, което държеше с два пръста.

— Ей, змийче, змийче — изгука тя и тръгна със снакса към задната част на залата при аквариумите.

— Ей — извика Фейт. — Недей. Змиите са месоядни. Те не ядат снакс.

Тами се обърна към тях.

— Нали я чу? — остро каза тя. — Не храни змиите.

Руни завъртя очи и пусна снакса в собствената си уста.

Тами се обърна към Фейт с признателна усмивка:

— Браво, Фейт. Добре, че има тук някой, който да знае толкова много. Всъщност имам по-добра идея. Свободна ли си тази вечер?

Фейт погледна към Оскар.

— Не знам — каза. — Оскар и аз мислехме да видим някои забележителности, ммм нещо такова…

— Дай да го отложим, бейби — прозина се Оскар. — Много съм скапан. Май ще отида само да си проверя имейлите и ще си легна рано.