Застрашеният вид

— Милиони живи същества — каза той на Фейт. — Помисли за това. Птици. Риби. Маймуни. Скъпоценните ти змии. Всичките. „Кю Корп“ могат да си построят тъпия завод, където и да било. Но нито едно от тия същества няма избор, къде да отиде да живее. Или басейнът Вибора, или забрава.

— Знам — каза Фейт, — но…

— Но какво? — настоя Оскар. — Арельо трябва да бъде спрян, това ти казвам. Естествен подбор, бейби. Естествен подбор. Нали в това се кълнете всичките биолози, а? И след начина, по който Арельо се продаде, можеш ли да ме обвиняваш, че според мен не е толкова лоша идея — един виновен живот срещу хиляди невинни.

— Спокойно, братче — промърмори Човекът Х. — Всичко е наред.

Оскар му махна да се разкара.

— Не. Не е наред — заяви той. Посегна и опря пръст право в гърдите на Фейт. — Тя претендира, че е загрижена за животните и за опазването на планетата. И, ако, тя е учен, тя трябва да може да сметне две и две. Тя ли не разбира какво се опитвам да й кажа? Един живот срещу милион животи?

— Ммм — Фейт замълча, за да претегли нещата, а и за да спечели малко време. В определен смисъл това беше вярно. С едно свое решение, независимо колко нюансирано или внимателно претеглено беше, Арельо осъждаше на смърт безброй отделни същества — змии, птици, насекоми, дървесни жаби, бозайници и много други, а на пълно изчезване — може би някои цели видове. Погледнато в строгата студена светлина на логиката, решението, което предлагаше Оскар, изглеждаше просто и почти елегантно. Отстраняваш единия и останалите продължават да съществуват.

— Е — настоя Оскар нетърпеливо.

— Мисля, че разбирам логиката ти — призна тя тихо.

Тогава в главата й проблесна образът на Арельо — двамата седят в неговия кабинет, той й се усмихва, докато обсъждат биологическото разнообразие, гениите мутации или последните резултати на „Мечките“.

Тя моментално осъзна колко налудничаво и ограничено бе черно-бялото му мислене.

— Но това не е единственото решение — добави бързо, макар че лицето на Оскар омекна. — Има по-добри начини да се справим. И компромисът невинаги означава, че човек се е продал. Ти чу какво каза току-що доктор Арельо — той е преценил, че това ще бъде най-доброто решение. И… и аз мисля, че мога да му вярвам.

— Какво? — лицето на Оскар се изопна отново и гласът му прозвуча така, като че ли се задушаваше.

Фейт издаде леко брадичка и продължи, без да спре и да премисли онова, което се канеше да каже.

— Да, аз му вярвам — заяви тя бунтарски. — Знам, че той е добър човек и че му пука за природата. Наистина не знам защо се усъмних първия път в това — вдигна рамене. — Когато се върнем у дома, се надявам да се съгласи отново да ми стане ръководител.