Застрашеният вид

Но какво означаваше това за връзката им? Нали тъкмо декларираният идеализъм на Оскар ги събра заедно. Той ли щеше да ги раздели? Самата мисъл за това беше като нож в сърцето й. Отношенията й с Оскар понякога си бяха предизвикателство, но макар че бяха заедно съвсем отскоро, тя не можеше да си представи да продължи живота си без него. Когато бе зает изцяло с нея, това й създаваше усещането, че е единственият важен човек на света, нещо, което не беше изпитвала от много, много време.

Накрая, като се наплака, се застави да отиде при останалите с надеждата, че Оскар може да се е върнал. Той беше избухлив, но изблиците му обикновено преминаваха толкова бързо, колкото и избухваха. Трябваше да се разберат колкото се може по-скоро, преди скарването им да се превърнеше в нещо по-голямо, отколкото в действителност беше. Ако държат истински един на друг, ще го преодолеят. Сега, след като се поуспокои, вече беше сигурна. Ще му прости за обидните имена, с които я нарече, той ще се постарае да приеме промяната в отношението й към Арельо и ще продължат отново.

Когато се приближи към компанията, всички стояха опрени на ограничителното въже с гръб към нея. Нямаше следа от Оскар и сърцето й се сви. Останалите си говореха помежду си и когато ги наближи, долови някои от думите им.

— … и ще трябва да променим плана, независимо че ни казват да почваме — казваше Мо с явно изумление в гласа.

— Не съм съгласна — каза Руни, тя говореше по-силно и думите й се чуваха ясно. — Всичко, което ни е нужно, е влизането, нали?

— Тя е права — каза Човекът Х, — ако ние…

Останалите му думи, както и последвалите отговори на Младши и Мо се загубиха в шума на уличния трафик и на другите демонстранти, които тъкмо почваха да скандират нов лозунг. Фейт долови тук-там още само няколко откъслечни фрази: „рискът си струва“, „ако той още иска да участва“, „няма значение, как ще се развият нещата, взето е решение“, а после изведнъж въпроса на Руни — „Добре, но защо не използваме цялата змия?“

Фейт примига, заинтригувана за миг от озадачаващата забележка. Но тя мислеше за много по-важни неща в този момент, за да се тревожи за странните планове на тази идиотска групичка. Изкашля се и пристъпи още една крачка към тях.

— Хей, момчета — каза тихо.

Те се извърнаха към нея и разговорът рязко прекъсна.

— А, Фейт — каза Мо с много загрижен тон. — Добре ли си? Точно се канехме да те потърсим.

— Да — додаде Руни. — Звъннахме на Тами. Тя идва вече да ни вземе.

— Ами Оскар? — попита колебливо Фейт.

Човекът Х вдигна рамене.

— Ще се появи момчето — промърмори. — Няма да пропусне разходката.

Фейт имаше някои съмнения, но Човекът Х излезе прав. Секунди след като познатият бял микробус на Тами паркира до ограничителното въже, Оскар се появи. Дойде в компанията, но не погледна Фейт в очите.