Мъжеядката

— Сега, като размислих, установих, че си напълно прав. Не бива да пришпорваме нещата. Ами ако се окажеш гей? Или криеш някаква друга мрачна тайна? Между другото, кой номер смокинг носиш?

— Не нося смокинг.

— Разбирам… Не искаш да си строго официален. Не е проблем. О, боже! Не съм се обадила на фотографите!

Аарон хвана ръката й.

— Клариса… Боя се, че не ти е нужен фотограф, а…

— Достатъчно. Схванах мисълта ти. Няма да се женим и толкова.

— Клариса, не исках да те засегна…

— А само да ми съобщиш, че не желаеш да се жениш за мен.

— Не казах точно това.

— О, така ли? Да не би да желаеш?

— Господи. Просто още не смятам да се женя. Не се чувствам готов.

— Лошото е, че аз пък не разполагам с излишно време…

Аарон се втренчи в нея с отворена уста.

— Да? Има ли някакъв проблем?

— Знаеш ли… ти си най-нестабилният емоционално човек, когото познавам.

— В любовта и на война всичко е позволено — твърдо каза Клариса. Щом той възнамеряваше да й цитира Фред Астер, тя нямаше да му остане длъжна.

Аарон я гледаше така, сякаш току-що от устата й бяха покапали рози. Но все още не се беше предал.

— Клариса, аз не съм вчерашен, не го забравяй.

Тя се засмя и го потупа по ръката — скоро щеше съвсем да омекне. Докато се опомни и щеше да е затънал в плаващите пясъци. Защото Клариса щеше да извърта нещата така, че тя да е тази, която отклонява идеята за брака. И неусетно скалата щеше да се пропука. И да рухне.

Нямаше търпение да съобщи на Съзвездието за окончателната капитулация на противника.

— Случайно да имаш алергия към рози? — попита тя така, между другото, докато свиваха надолу по „Санта Моника“. — Защото в такъв случай бихме могли да поръчаме изкуствени. Много са сполучливи.

— Клариса!!!