Мъжеядката

— Чакайте малко, какво значи модел 1995 — да не сме на автомобилна разпродажба? — намеси се Грейви.

— Аз пък залагам шал на Версаче от миналогодишната лятна колекция за Клариса — веднага се обади Джени.

— Искаш да кажеш не шал, а парео — уточни Поло и се разкашля.

Което не учуди никого.

— Хайде, момичета, не се стискайте — подкани ги Грейви. Това се казваше истинска приятелка. — Няма ли кой да прежали калъф за очила например?

— А ти какво залагаш? — попита Джени (не заядливо, а просто от любопитство).

— Грейви, ако ще се включваш в залагането, да те предупредя, че не се интересувам от бижутерията ти — подхвърли Сузи. — Нося само маркови изделия. Известни имена.

— Имена ли искаш? Знам едно, което много би ти подхождало — изгледа я Грейви. — Започва с „к“…

— Хайде, Александра, ако ще залагаш, залагай. Нямам търпение да чуя какво ще спечеля — подкачи я Поло.

— Е, добре. Годината е… — Грейви замълча драматично — … 1994. Визията…

— Животинска окраска! — изпищя възбудено Поло.

— Точно така. За бога, ще ме оставиш ли да довърша? Дизайнерът е…

— Долче!

— Валентино — изгледа я с присвити вежди Грейви.

Никой не се осмели да промълви и дума. Знаеха роклята, за която ставаше въпрос, и съзнаваха значимостта на момента. Представете си най-фината италианска естествена коприна, която се спуска от едното рамо и пада чак до земята на леки, ефирни гънки. Клариса беше обличала този разкош веднъж — имаше чувството, че се е гмурнала във вана с хладко мляко — изпита неописуема наслада.

Всяка една от тях си беше мечтала за роклята със зеброва окраска. Но дори да я притежаваха… такава рокля заслужаваше да бъде носена на специално място, облечена заради специален човек.

Момичетата въздъхнаха.

Естествено, Злата Сузи първа наруши тържествеността на момента.

— Да не си бременна? — обърна се тя към Клариса.

Клариса се усмихна. Въпросът не я засегна, дори напротив — почувства се поласкана. Очевидно дори Сузи не се съмняваше във възможностите й.

Оставаше само да оправдае доверието им.

— Ще спечеля тази рокля — прошепна Поло на Грейви. — Пожелах я още в мига, в който я видях. Малко оставаше да я открадна.

— Е, момичета — изкашля се Сузи. (Тя никога не падаше по гръб.) — Добрата новина е, че при създалите се обстоятелства Саймън Ингланд се оказва свободен. И смятам да си опитам късмета. Някой да има нещо против?

— Имаш благословията ми — усмихна се Клариса, въпреки че й идеше да изскърца със зъби.

Сузи все пак беше успяла да нанесе удара си.