Дъщерята на пеперудите
- Автор: Манро Элис
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-264-5
- Переводчик: Паулина Стойчева Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дъщерята на пеперудите». Краткое содержание книги:
От самото си раждане, Лус Авила познава легендата за las mariposas — красивите пеперуди монарх, които всяка година прелитат с крехките си криле, близо пет хиляди километра, за да се завърнат до зимния си дом в Мексико. От баба си, която винаги е била нейното единствено семейство, е научила за техните мистични сили и за вдъхновяващото им пътуване. Сега е нейният ред — също като пеперудите — да се отправи на това дълго и опасно пътешествие до планините на Мексико, за да изпълни последното желание на любимата си абуела и да намери своите корени. Зад себе си оставя, мъж, който я обича искрено, но пътуването ще й помогне да открие нещо също, толкова важно. Защото не можеш да вървиш към бъдещето си, ако не си се примирил с миналото си.
Съдбата среща Лус с няколко загубили пътя си жени, които не приличат по нищо една на друга — всички са на различна възраст, с различен характер и различни мечти… Всяка от тях търси и копнее за промяна в живота си.
И докато следват зрелищната, блещукаща река от оранжеви пеперуди в небето, в това нежно и понякога болезнено завръщане, към дома и към своето съкровено аз, Лус и нейните приятелки ще бъдат понесени на вълните на древните ритуали и митове…
Жените, също като пеперудите монарх, трябва да повярват на инстинкта си и да разперят криле за полет…
После рязко се обърна и отиде до радиото, увеличи със замах звука и из заведението гръмна ранчеро музиката.
— Хайде, chica Това, е последният ти ден, нали?
Офелия обичаше да танцува и състоянието й изобщо не й пречеше. Вдигна ръце и започна да развява кърпата във въздуха над главата си, докато кършеше бедра и коремът й опъваше престилката. Отметна назад глава и запя думите на баладата на любимия си певец. Лус се разсмя и се присъедини, танцувайки в кръг около нея. После се наредиха една до друга и се заклатушкаха с еднакви движения, веейки кърпите си в такт с музиката. Лус си спомни как някога танцуваха заедно с Есперанса в кухнята по същия начин, докато правеха сосове или миеха чинии, кикотейки се като малки момичета.
— Ей, да не полудяхте? — мистър Кордеро надвика певеца. Излезе от задната стаичка и спря радиото.
— Просто обичаме работата си толкова много, че тя ни прави щастливи — отвърна Офелия закачливо. — А и това е последният ден на Лус тук, така че трябва да й направим купон за изпращане, нали?
Готвачът махна отчаяно с ръка към нея, докато погледът му обхождаше масите, плотовете и пода на ресторанта. Постави ръце на кръста си и се усмихна, със задоволство.
— Изглежда добре — каза той.
Лус беше почистила, дори и в ъглите, които явно никога не бяха виждали метла или гъба. Мистър Кордеро приближи към нея и разпери ръце.
— Сигурна ли си, че не искаш да останеш? Мога да ти предложа малко по-високо заплащане.
Офелия наведе глава, очите й бяха изпълнени с надежда.
— Благодаря, оценявам предложението — отвърна Лус. — Но знаете, че трябва да изпълня обещанието пред баба си.
— Да, да, знам — каза той, кимайки с глава.
Не беше очаквал, всъщност да приеме. Подаде й плик с пари. После, поглеждайки през рамо, за да се увери, че никой не го подслушва, каза с по-тих глас:
— Дал съм ти малко повече, за твоето пътуване. Да ти кажа честно, иска ми се да дойда с теб.
Видя, че тя се готви да изпротестира, и побутна плика към нея.
— Не, не, настоявам да ги вземеш. Вземи ги! Приеми го като дар за твоята Абуела, става ли?
Лус се усмихна и прегърна силно мистър Кордеро. Това го изненада и той непохватно я потупа по раменете.
— Благодаря ви, мистър Кордеро.
— Пиши ми, как е минало, става ли? Прати някоя картичка. Не тези имейли. Или може да звъннеш на Офелия. А ако имаш време, моля те, потърси семейството ми. Пъхнал съм вътре едно писъмце до майка ми. Можеш ли да видиш, как е?
— Ще го направя. Yo prometo — добави Лус. Вече беше почнала да се отпуска с испанския.
— Тръгвай тогава. Вземи колата си, преди гаражът да е затворил. И ако си търсиш работа, когато се върнеш, обади ми се.
Лус му благодари още веднъж. Отиде да прегърне Офелия и й прошепна в ухото:
— Довиждане, приятелко моя. Ще се върна да видя твоето бамбино.
Очите на Офелия бяха пълни със сълзи, когато я прегърна силно.
— Гледай да го направиш!
Лус огледа за последно ресторанта, хвърли мръсната си престилка в коша, грабна един ментов бонбон от купичката до касата и отвори вратата.
— Довиждане!
Малката камбанка, над вратата дрънна, когато излезе. Лус се отправи към гаража на мистър Вера, за да си прибере колата. Той й взе цената, която беше казал в началото. Тя извади двайсетдоларовите банкноти и ги разпръсна по плота. Беше свикнала да плаща сметки и да вижда как по-голямата част от скромната й заплата изчезва за секунди. Но я заболя, че трябваше да плати толкова много за поправката на една кола. Механикът й благодари, после й каза, че старият фолксваген е в достатъчно добро състояние, за да измине още стотина хиляди километра.
— Или пък не… — добави с крива усмивка.
Лус изпита истинско чувство на любов при вида на старата оранжева кола, която я чакаше измита и лъсната на паркинга. Когато завъртя ключа, Ел Торо изръмжа, нетърпелив да поеме на път. Хубав звук.
— Благодаря ви! — провикна се тя към мистър Вера. После хвърли последен поглед към стенописа на Девата и каза: — Благодаря и на теб, абуела.