Никога не казвай никога

Но сега Мадлин просто поглежда подигравателно към близначките Туитър.

— Нещо им става на тези двете напоследък. По-откачени са от всякога.

— Абсолютно — съгласи се Шарлът и отпи от кафето си, без да сваля поглед от двойната врата, през която бяха излезли близначките. — Но за едно са прави — трябва да планираме церемонията им.

— Да го направим в събота. — Мадлин пъхна празната кутийка от обяда в чантата си. — У дома?

— Не мога — отвърна Ема. — Наказана съм, забрави ли?

Шарлът изсумтя.

— Че това кога те е спирало?

Звънецът иззвъня и всички се надигнаха едновременно, изхвърлиха остатъците от обяда си в контейнера за отпадъци и се запътиха обратно към училище. Лоръл и Шарлът тръгнаха в противоположни посоки, но Мадлин спря и изчака Ема да прибере нещата си, за да повървят заедно.

Двете завиха към крилото по музика. През отворените врати на стаите се чуваха фалшиво изсвирени акорди. В края на коридора баба Яга раздаваше флаери за бала. Фалшивият нос заплашваше да се отлепи от лицето й и две хлапета, които минаваха покрай нея, се изкискаха. Мадлин погледна Ема с крайчеца на окото си.

— Какво става с теб напоследък? — попита тя и забави крачка.

— Какво имаш предвид? — отвърна изненадана Ема.

Мадлин заобиколи едно момиче, което с усилие мъкнеше куфар с туба.

— Държиш се… странно. Предпазлива си, изчезваш нанякъде и не обясняваш защо, крадеш сама по магазините… Двете с Шар смятаме, че някакво извънземно същество се е спуснало на земята и се е вселило в тялото ти.

Ема усети как се изчервява. Успокой се, помисли си тя и подръпна медальона на Сътън, опитвайки се да запази присъствие на духа. Изведнъж й хрумна една идея.

— Да не би вече да не съм най-добрата ти приятелка? — Тя изгледа от глава до пети високата стройна балеринска фигура на Мадлин, изтупана в тесни дочени панталони и сив пуловер с три четвърти ръкави, с надеждата, че ще клъвне.

Фините черти на лицето на Мадлин се изопнаха.

— Шар и аз винаги сме били приятелки.

— Да, но нещо между вас се промени — подразни я Ема. — Дори в момента ми изглеждаш напрегната. Това има ли нещо общо с нощта преди купона у Ниша? Знам, че сте били заедно, Мадс.

Мадлин спря рязко и потокът от ученици се раздели покрай нея. В средата на челото й пулсираше вена.

— Ще спреш ли да говориш за онази нощ?

Ема примигна. Бушуващият в гърдите й огън я подтикна да продължи:

— Защо?

— Защото не искам да говоря за това, ясно ли е?

— Но…

— Просто забрави, Сътън! — Мадлин се обърна и отвори най-близката врата, която водеше към училищната библиотека. Ема подпря вратата с крак и я последва вътре. Край поредицата дълги, бели маси бяха насядали ученици, които подготвяха домашните си. Зад стъклената стена проблясваха монитори. Голямата стая миришеше на стари книги и почистващи препарати.