Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
— Той не притежава слабостите, които биха позволили подобни безразсъдни емоции — поправи го Кимуриел. — Тя му е партньорка за физическо освобождение, може би, но от Артемис Ентрери не би могла да получи повече. Това е единственото, заради което се възхищавам на този глупак.
— Може би това е причината да се чувствам добре край него. Държанието му ми напомня за дома.
Кимуриел не реагира изобщо и Джарлаксъл осъзна, че псионистът, така хитър по отношение на големите неща от живота, но очевидно невеж за дребните истини на съществуването, дори не е осъзнал сравнението между него и Ентрери.
— Не виждам несъответствие между действията й и заявените й намерения — обясни Джарлаксъл с код, който често използваше при разговорите с нападателния си лейтенант.
Кимуриел се поклони, с което показа, че е разбрал.
— Ще продължите да наблюдавате? — попита Джарлаксъл.
— И да информираме — увери го Кимуриел. — Не те изоставям, Джарлаксъл. Никога.
— Никога?
— Поне към момента — отвърна Кимуриел и, противно на природата си, се засмя леко.
— Може да стане доста опасно — най-сетне призна Джарлаксъл.
— Играеш опасна игра с опасни врагове.
— Ако се стигне до война, съм добре подготвен — отвърна Джарлаксъл. — Армиите на отвъдното чакат повика ми, а Зенги е оставил творения, които могат да се защитават и сами.
— Ще завладееш замъка.
— Вече съм го направил. Притежавам онзи, който го притежава. Драколичът очаква заповедите ми. Както казах — добре съм подготвен. Ще е още по-добре, ако и Бреган Д’аерте ми окаже подкрепа. Дискретно, естествено.
— Ако нещата ескалират, ще наблюдавам и ще преценя кое е най-добро за Бреган Д’аерте — отвърна Кимуриел.
Джарлаксъл се усмихна и се поклони.
— Естествено, ще ми осигуриш път за бягство.
— Ще наблюдавам и ще преценя — повтори псионистът.
Джарлаксъл трябваше да приеме това. Сделката му с Кимуриел зависеше от независимостта на последния.
Кимуриел, а не Джарлаксъл командваше Бреган Д’аерте и щеше да продължи да го прави, докато Джарлаксъл не се завърнеше в Мензоберанзан и не поискаше поста си. Така се бяха споразумели след унищожаването на Кристалния отломък. Никой обаче не хранеше илюзии за това споразумение. Джарлаксъл знаеше, че ако остане твърде дълго извън родните си земи и позволи на Кимуриел да прокара пътеки във връзките, които си бе изградил в Града на паяците, то Кимуриел нямаше да се откаже от господството над Бреган Д’аерте без бой.
Джарлаксъл знаеше и че да призовава Кимуриел в тежки времена е рисковано начинание, защото ако Кимуриел позволеше падението му, щеше да се окаже без конкуренция за властта над печелившия наемнически отряд. Но освен това Джарлаксъл разбираше добре мрачния елф, който му служеше като лейтенант. Кимуриел никога не бе ламтял за власт над други мрачни елфи, както Рай-ги или Берг’иньон Баенре или който и да било от останалите благородници в отряда. Плановете на Кимуриел бяха в сферата на интелекта. Той беше псионист, създание на разума и себепознанието. Кимуриел предпочиташе интелектуалните двубои с илитиди пред пазаренето за позиции с проклетите матрони на Мензоберанзан. Би прекарвал времето си в унищожаването на мозъчни къртици или в посещение на астралните обиталища на гитянките вместо в докладване на откритията си пред матрона Триел или в придвижване на бойците на Бреган Д’аерте, за да получат предимство при някое от драматичните събития, които изобилстваха в почти непрекъснатите бойни действия между Домовете.
— Опитваш се да строиш тук — отбеляза Кимуриел, докато се отправяше към комина и магическия път към Подземния мрак. — Опитваш се да създадеш нещо в Горния свят, и въпреки това, независимо от успеха ти, не ще може да се сравнява с онова, което те очаква в Мензоберанзан. Опитвам се да те разбера, Джарлаксъл, но дори и моят брилянтен интелект не може да се мери с твоята непредсказуемост. Какво търсиш тук, което вече не те чака в родината ни?
„Свобода“, помисли си Джарлаксъл, но не го изрече.
Естествено, Кимуриел бе псионист, при това могъщ, така че никога не бе нужно Джарлаксъл да „изрича“ каквото и да било, за да изрази позицията си.
Кимуриел го изгледа за момент, после кимна бавно.
— Няма свобода — изрече най-сетне. — Има само оцеляване.
Когато Джарлаксъл не отговори веднага, водачът на Бреган Д’аерте се плъзна в комина и се стопи в камъка.