Прокобата [bg]

Като стигнах втората нива, настаних се върху един зид, заслонен под кичестите корони на два горди бука. Беше много приятно — ранна утрин, въздухът хладен и свеж, тревата росна и зелена, цветята пръскат най-сладостния си аромат. Покрай пасищата ромонеше малък ручей, а плетът бе обточен с иглики, киселец с тучни листа и бледи цветчета, диви зюмбюли, секирчета и здравец, едва-що напъпили в свенливата си прелест. Цареше замайваща тишина, що се отнася до глъчния глас на човека, инак във върхарите пееха косове, във висините пееха чучулиги, а откъм Гърнингтън Хол в далечината — там се въдеха много врани — долиташе грак. Този, последният звук, никак не ми звучеше мелодично: придаваше на целия пейзаж някаква уединеност, която чувствах и ми доставяше наслада, но не мога да изразя. Избрах тъкмо това място за почивка, понеже открива великолепен изглед към Дуро Вила. Плетът, под който седях, ограждаше парка в горния му край. Елените не можеха да го прескачат, защото бе засаден много по-високо от пасищата им и образуваше естествена стена с височина два и половина метра. Така облегнат на кичестия клон на бука и разположен върху зида, над който короните се надвесваха като балдахин, можех напълно необезпокоявано да съзерцавам разстилащата се в нозете ми красота. Високи, високи склонове се спускаха стръмно надолу, покрити с тучна зеленина, разнообразявана от големи, могъщи дървета и едва-едва раздвижвана от леките нозе на подскокливи елени, които, разиграни от сладостната свежест и благоухания повей на утрото, се стрелкаха във всички посоки. Към подножието на хълма шумакът се сгъстяваше и образуваше в средата гъста гора, а над едемските й корони се издигаха колоните, верандата и класическите прозорци на красивата гръцка вила, устремена към ранното утринно слънце върху ниското си възвишение с окосена морава и игрища, чийто светъл, деликатен зелен цвят контрастираше с тъмния листак на парка и горите. Едва ли има по-блажена, по-красива, по-райска гледка. Домът не излъчваше духа на красиво, старо семейно имение, а по-скоро приличаше на обител на вкус, изтънченост и царствено достолепие.