Престол и щурм
- Автор: Бардуго Лей
- Серия: Гриша #2
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престол и щурм». Краткое содержание книги:
Мал обгърна лицето ми в шепи. Целуна ме по челото, после по носа, по устните, косата, накрая отново ме притисна силно към себе си.
– Добре ли си? – попита. Гласът му беше станал дрезгав.
– Добре съм – отвърнах.
Но това не беше съвсем вярно. Усещах как нашийникът притиска гърлото ми и тежестта на оковата около китката си. Другата ми ръка стоеше гола.
Още не бях завършена.
ЩОРМХУНД ВДИГНА ЕКИПАЖА на крак и когато зората пукна, ние вече бяхме на път. Нямаше как да знаем докъде се е простряла моята светлина, но нищо чудно да е издала местоположението ни. Трябваше да се махнем от тук час по-скоро.
Всички моряци искаха да хвърлят по един поглед на втората муска. Някои я оглеждаха напрегнато, други идваха водени от обикновено любопитство, но най-много ме притесняваше Мал. Той не откъсваше очи от мен, сякаш се боеше, че всеки момент ще изгубя контрол. Щом падна мрак и слязохме на долната палуба, го завлякох в един от тесните проходи между каютите.
– Добре съм – казах му. – Честно.
– Откъде може да си сигурна?
– Мога. Чувствам го.
– Ти не си видяла онова, което аз видях. То беше...
– Него вече го няма. Не очаквах да стане така.
Той поклати глава.
– Все едно някоя друга се беше вселил в теб, Алина. Красива – той помълча, – и ужасяваща.
– Това няма да се повтори. Сега оковата е част от мен, също като дробовете и сърцето.
– Сърцето ти – безизразно повтори той.
Взех дланта му и я притиснах към гърдите си.
– Това си е същото сърце, Мал. И все още ти принадлежи.
Вдигнах ръка и призовах мека слънчева светлина, която озари лицето му.
Той примигна. „Той никога няма да проумее твоята сила, а ако това стане, ще започне да се бои от теб.“ Прогоних гласа на Тъмнейший от мислите си. Мал имаше основателна причина да се страхува за мен.
– Ето какво мога да направя – казах нежно.
Той затвори очи и обърна лице към слънчевите лъчи, които струяха от дланта ми. После склони глава и опря буза о шепата ми. Светлината сияеше топло по кожата му.
Остана така притихнал, чак докато камбанката не зазвъня за смяна на вахтата.
ГЛАВА 7
КОЛКОТО ПО НА ЮГОИЗТОК отиваше „Волкволни“, толкова повече вятърът се затопляше, а цветът на морската вода от сив ставаше син.
Екипажът на Щормхунд се състоеше от редови моряци и отцепници Гриша, които заедно се грижеха пътуването да върви гладко. Каквото и да говореха помежду си за силата на втората муска, не се натрапваха с любопитството си на двама ни с Мал. Само понякога ме наблюдаваха как се упражнявам на носа на шхуната. Гледах да съм внимателна, никога не използвах пълната си мощ и призовавах светлината само по обяд, когато слънцето беше високо и нямаше опасност тя да издаде местоположението ни. Мал продължаваше да е нащрек, но аз му бях казала истината: силата на морския бич сега беше част от мен. Това ме изпълваше с трепетна възбуда. Зареждаше ме. И не ме плашеше.
Разбойниците на борда ме привличаха неудържимо. Всеки от тях си беше скалъпил различна история. Един имал леля, която му помогнала да избяга, само и само да не попадне във властта на Тъмнейший. Друг пък дезертирал от Втора армия. Трета я скрили в избата, когато екзаминаторите на Гриша дошли за изпита.
– Мама им казала, че ме отнесла треската, която върлувала из нашето село предишната пролет – разказа ми една от жените Вълнотворци. – Съседите ми отрязаха косата и ме представяха за своя починал син отказатся, докато не пораснах и заминах.
Майката на Толя и Тамар била гришанка, пратена на южната граница на Равка. Там се срещнала с баща им – наемник от Шу Хан.
– На смъртния си одър – разказваше Тамар – тя закле баща ни да не позволява да ни вземат във Втора армия. Още на следващия ден заминахме за Новий Зем.
Повечето отцепници Гриша отиваха в Новий Зем. След Равка това беше най-сигурното място за тях – там нямаше опасност да станат опитни зайчета на шуанските доктори, или да бъдат изгорени на клада от фйерданските ловци на вещици. И все пак трябваше много да внимават да не издадат способностите си. За робите Гриша се плащаше висока цена. На някои от по-безскрупулните керчански търговци им се носеше славата, че ги ловят и ги продават на тайни търгове.
Точно заради тези опасности много гришани търсели убежище в Равка и се присъединявали към Втора армия. Отцепниците обаче мислеха другояче. Те предпочитаха да живеят в постоянен страх и непрекъснато да се местят, отколкото да са на служба при Тъмнейший и царя на Равка. Напълно споделях техния избор.