Престол и щурм

– Три муски. Три създания. А ние вече имаме две от тях.

Мал рязко тръсна глава, сякаш се опитваше да прогони опиянението от виното. После изневиделица рязко затвори книгата. За момент помислих, че ще я запокити в морето, но той ми я върна.

– И сега какво ще правим? – попита. Гласът му звучеше почти гневно.

Нали същия въпрос си задавах и аз цял следобед и по време на безкрайната вечеря, а пръстите ми все търсеха да напипат люспите на морския бич, сякаш не можеха да им се наситят.

– В екипажа на Щормхунд има Фабрикатори, Мал. Според него трябва да се възползвам от люспите... и мисля, че може би е прав.

Мал рязко вдигна глава.

– Какво?!

Преглътнах трудно и решително продължих.

– Силата на елена не е достатъчна. Не и срещу Тъмнейший. Само с нея не мога да унищожа Долината.

– И си решила да се сдобиеш с втора муска, така ли?

– Поне засега.

– Засега?! – Той прокара ръка през косата си. – Вси светии! – изруга. – Значи ги искаш и трите! Искаш да преследваш жар-птицата!

Внезапно се почувствах глупава, ненаситна, даже малко смешна.

– Рисунката...

– Това е само картинка, Алина – яростно изсъска той. – Нарисувана от отдавна умрял инок.

– Ами ако не е само това? Тъмнейший каза, че муските на Морозов са различни от останалите и че трябва да се използват заедно.

– Откога взе да приемаш съвети от убийци?!

– Не е така, но...

– Правихте ли и други планове с Тъмнейший, докато се бяхте усамотили на долната палуба?

– Изобщо не сме се усамотявали – отвърнах рязко. – Той просто искаше ти да си мислиш така.

– Е, значи е успял. – Мал се вкопчи в парапета и кокалчетата на пръстите му побеляха. – Някой ден ще забия стрела във врата на този подлец.

До мен долетя ехото от думите на Тъмнейший: „Няма други като нас с теб“.

Прогоних ги от мислите си и посегнах да хвана ръката на Мал.

– Ти откри елена, ти проследи и морския бич. Може би ти е писано да намериш и жар-птицата.

Той се засмя с пълно гърло – звук, който ми късаше сърцето, но поне горчивината в гласа му беше изчезнала.

– Аз съм добър следотърсач, Алина, но не чак толкова добър. Първо трябва да знаем откъде да започнем. Жар-птицата може да е във всяко кътче по света.

– Но ти ще се справиш. Знам, че можеш.

Той въздъхна и сложи ръката си върху моята.

– Нищичко не си спомням за Свети Илия.

Това никак не ме изненада. Светиите бяха със стотици – по един за всяко селце и паланка из Равка. Освен това в Керамзин смятаха, че религията е за селяните. Ходехме на църква само веднъж-два пъти годишно. Мислите ми се отплеснаха към Аппарат. Тъкмо той ми даде Жития санктя, но и досега не проумявах какво целеше и дали изобщо е подозирал за тайната, скрита в тази книжка.

– Аз също – отвърнах. – Но каменната арка все трябва да означава нещо.