Престол и щурм

– Имаме нужда от тях – казах. – И от трите. Ако искаме никога повече да не сме бегълци. Ако искаме да сме свободни.

Мал очерта с пръсти линията на шията ми, извивката на бузата, като през цялото време не откъсваше очи от моите. Имах чувството, че търси някакъв отговор там, но когато най-накрая проговори, той каза просто: „Добре“.

После ме целуна, само веднъж; колкото и да се опитвах да го пренебрегна, в докосването на устните му се таеше някаква скръб. НЕ ЗНАМ дали просто бях нетърпелива, или се боях да не загубя кураж, но въпреки късния час се върнахме в каютата на Щормхунд още същата нощ. Каперът посрещна молбата ни с обичайната си ведрост. Двамата с Мал излязохме обратно на палубата да го чакаме при бизан мачтата. Няколко минути по-късно се появи и капитанът, следван от една жена Материалник.

Със сплетената си на плитки коса, прозявайки се като малко дете, тя не изглеждаше нищо особено. Щормхунд обаче я представи като най-добрия си Фабрикатор и трябваше да приемем думите му на доверие. Шествието завършваха Толя и Тамар с фенери в ръце – щяха да помагат на Фабрикатора.

Ако успеехме да оцелеем през това изпитание, всеки на борда на „Волкволни“ вече щеше да знае за двете муски. Това никак не ми се нравеше, но нямаше как да го променя.

– Добър вечер на всички – обяви Щормхунд, потривайки ръце. Явно изобщо не го беше грижа за нашето мрачно настроение. – Чудна нощ за пробиване на дупка във Вселената, как мислите?

Погледнах го свъсено и измъкнах люспите от джоба си, после ги изплакнах в кофа с морска вода и те засияха златно на светлината на лампите.

– Знаеш ли какво да правиш? – попитах жената Фабрикатор.

Тя ме накара да се обърна и да ù покажа обратната страна на нашийника. На няколко пъти бегло я бях зърнала в огледалото, но знаех, че повърхността ù е почти съвършена. Пръстите ми нито веднъж не усетиха ръб на мястото, където Давид съедини двете части от рогата на елена.

Подадох люспите на Мал, а той протегна една от тях към Фабрикатора.

– Сигурни ли сте, че идеята е добра? – попита тя. Дъвчеше устната си така ожесточено, че всеки момент очаквах да потече кръв.

– Разбира се, че не – отвърна Щормхунд. – Всяко нещо, което си заслужава да бъде свършено, в началото е просто една недобра идея.

Фабрикаторът дръпна люспата от дланта на Мал и я постави на китката ми, после протегна ръка за още една. Лека-полека работата я погълна.

Отначало почувствах топлината, която се излъчваше от люспите, докато краищата им се размиваха и образуваха нова форма. Една по една започнаха да се припокриват и образуваха непрекъсната верига, обхванала китката ми като гривна на окови. Фабрикаторът работеше в пълно мълчание, ръцете ù извършваха почти недоловими движения. Толя и Тамар имаха грижата светлината от лампите да не трепка, а лицата им бяха така застинали и тържествени, че самите те приличаха на икони. Даже Щормхунд утихна.

Най-после двата края на златната ми окова почти се съединиха. Остана неизползвана само една люспа. Мал заби поглед в нея, после я скри в шепата си.