Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Върховното кралство [Наследникът]
Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Върховното кралство [Наследникът]

Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:

Божествата го бяха избрали.ЕДНА КОРОНАИмаше прокълнатата и славна кръвЕДНА САБЯна най-великите владетели, царували някога.ЕДИН ТРОННо освен на трон, беше наследник на обречена съдба.
1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 213
Перейти на страницу:

— Твоят бъдещ съпруг наистина е много готин.

— Той не е бъдещият ми съпруг.

— Все същото. Но ти ако не го искаш, аз го искам.

Тогава Алисия направи жест, от който самата тя се изненада. Внимателно хвана китката на Ейлин, сякаш да я възпре.

— Не — каза тя.

Учудена, Ейлин сведе поглед към ръката на приятелката си. Погледът ѝ блестеше развеселен и очарован.

— Не? — попита тя.

Алисия си дръпна ръката.

— Не исках да кажа това! — прошепна тя твърде убедително.

Седнал срещу нея, Денерио видя с крайчеца на окото си смущението на своята сестра близначка.

— Какво не си искала да кажеш? — попита той, прекъсвайки внезапно разговора, който водеше със съседката си.

— Нищо — излъга Алисия, като погледна изпепеляващо към Ейлин. — Абсолютно нищо.

Ейлин обаче тържествуваше.

— Вие тримата какво заговорничите? — намеси се Енцио.

Седнал малко по-далеч, по-големият брат на Алисия и Денерио попита доста високо. Усмихваше се, погледът му блестеше от превъзходното вино, което им сервираха.

— Алисия казваше, че няма търпение да танцува — каза Ейлин.

— Наистина ли? — учуди се Енцио.

И тъй като Алисия — хваната натясно — потвърждаваше, той се зарадва, без и за миг дори да си помисли, че Ейлин лъже. Дали малката му сестра си връщаше вкуса към живота?

Енцио беше по-голям от близнаците само с четири години. Но той съзря много бързо, подготвян от най-ранно детство да поеме наследството на своя баща и смазващите отговорности. Нито беше играл, нито беше израснал заедно с Алисия и Денерио, които го обожаваха, но го приемаха по-скоро като много млад чичо, отколкото като брат. А и самият той смяташе, че има към тях задължения, които не бяха само братски. След смъртта на Лорн му се искаше да подкрепи Алисия, да ѝ вдъхне сили, но тя го беше отблъснала, както отблъскваше всички с изключение на Ейлин. Самият той страдаше много и като не знаеше какво поведение да възприеме спрямо сестра си, не беше настоявал и сега дори се упрекваше за тази малка подлост. Имаше чувството, че беше изоставил Алисия, като позволи тя да го прогони.

Енцио се обърна към баща си.

— Идеята е добра, нали?

— Отлична е! — каза херцогът.

Балът не трябваше да започне толкова рано, но и той също имаше желание да види Алисия, на която никога не беше отказвал нищо важно, най-накрая да започне да се забавлява. Освен това третото месно блюдо закъсняваше.

— Вашето мнение? — попита херцогът на Сарм и Валанс, като сложи ръката си върху ръката на съпругата си.

Смутена, херцогиня Ливерия се съмняваше, че дъщеря ѝ има особено желание да танцува. А ако това беше така, тя се питаше защо. Беше я наблюдавала през последните седмици. Алисия като че ли беше по-добре и несъмнено трябваше да се поздравят за това, макар че без съмнение тя никога нямаше да престане — дълбоко в себе си — да обича Лорн. Но Елда беше предупредила Ливерия. Беше ѝ казала за една случайна среща в Павилиона на дамите и за един дълъг, много дълъг поглед, разменен между Алисия и Форланд. Дали херцогинята трябваше да се тревожи? Трябваше ли да се страхува, че дъщеря ѝ, чието сърце и душа все още кървяха смъртно наранени, ще намери утеха при граф Дьо Форланд? А какво можеше да изпитва той? Елда не беше пожелала да твърди нищо, но нейната интуиция рядко я беше лъгала.

— Освен това мисля, че третото месно блюдо доста се забави — добави херцогът на ухото на жена си.

Прекъсната насред мислите си, Ливерия се съвзе, усмихна се и каза:

— Мисля като вас, приятелю. Да танцуваме.

Доволна, Ейлин изтърпя без да мигне погледа на приятелката си, която се обърна към Форланд и любезно му каза:

— Само ако вие желаете, графе.

— Разбира се. С удоволствие.

Наистина само годениците можеха да поставят началото на бала. Форланд стана и галантно, подавайки ръка на Алисия, каза:

— Херцоже, с ваше позволение…

— Моля ви, графе.

Херцогът се изправи и плесна няколко пъти с ръце, за да помоли за тишина. Оркестърът млъкна, а разговорите стихнаха до шепот, докато Форланд и Алисия се придвижиха между двете големи странични маси до центъра на пространството, запазено за танцуващите.

1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 213
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)