Метро 2035
- Автор: Глуховский Дмитрий Алексеевич
- Серия: Метро #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542820550
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Метро 2035». Краткое содержание книги:
Време е да научим истината!
Третата световна война прогони човечеството от лицето на Земята. Мегаполисите са или разрушени, или пустеят под радиационните дъждове. Сателитите самотно се носят по орбитите си. Радиото мълчи на всички честоти. Единствено сирените за тревога нарядко огласят преддверията на метростанциите.
Там, в тунелите под Москва, последните жители на планетата оцеляват ден за ден. Създали са свои нови общества. Воюват или търгуват помежду си. И не се отказват от надеждата да си върнат господството над повърхността. Но първо трябва да се справят с вечния човешки ламтеж за власт. Комунистите от Червената линия и нацистите от Четвъртия Райх са готови да разпалят война по всички спирки, в целия затворен метро-свят, за да наложат идеологията си.
Сталкерът Артьом още е преследван от кошмари. Редовно той излиза на повърхността, излагайки се на радиацията, за да претърсва радиочестотите. Но те все така мълчат. Единствената надежда за него са думите на странен старец на име Омир, който твърди, че на една далечна спирка някой е чул по радиото чужди гласове. В отчаянието си Артьом се отправя да търси този човек. И се оказва забъркан във война, от която зависи съдбата на последните останки на човечеството.
„Метро 2035” продължава и завършва историята на Артьом от първата книга на култовата трилогия, но може да се чете и като самостоятелен роман.
Тя се вторачи в него недоверчиво, после подсмръкна.
— Искаш ли яйце?
— Кокошо?
— Не, мамка му! Разбира се, че кокошо! Един в онзи край на селото има.
Льоха се зарадва и Артьом изведнъж също повярва в това яйце: варено, с белтък като човешко око и с жълтък като слънцето на детските рисунки, свежо и меко. И самият той пожела такова яйце, а най-добре три, изпържени със свинска мас. На ВДНХ не отглеждаха кокошки и за последен път беше ял бъркани яйца в Полиса преди повече от година. Когато всичко между тях двамата с Аня тепърва се разгаряше.
Артьом скри гъбата поздрав във вътрешния си джоб.
— Аз съм „за“ — каза той на Льоха.
— Ще нагъват яйца! — провъзгласи момичето.
Тази новина доведе дребосъците до състояние на възбуда. Всички, които се опитваха да изкрънкат от Артьом патронче, отложиха мечтите си, престанаха да просят милостиня; струпаха се мълчаливо около пришълците с опулени очи.
Наложи се цялата делегация да подскача по палетите като ято пиленца до противоположния край на платформата, при скрития някъде там кокошарник. Децата се мъкнеха подире им из гората от скелета, тичаха по горните нива, изпреварвайки ги, като от време на време падаха с врясъци в блатото.
Полудремещите на наровете гледаха тъпо и безсилно подире им, вяло разплитайки сплетените си мисли:
— Дали да не идем на солянка6 днес? На афиша четох, че е дошъл някакъв страхотен швед. Специалист по електроника.
— За теб е дошъл. Те в тази Швеция всички са педерасти. Вчера по телевизията го казаха.
— Насмукали са се с глисти — каза за тях момичето, докато ги отминаваха.
На един от палетите, отделен от другите, подпухваше труп.
Артьом видя как към него, държейки муцунката си по- нависоко, плава, за да се угости, някакъв плъх, и си помисли на глас:
— Разликата е само осем метра, а сякаш сме се спуснали в ада.
— Не се бой! — ободри го Льоха. — Значи, и в ада са наши! И не са забравили руския, браво!
Доскачаха до другия край на това тяхно проклето село. До самата задънена улица.
— Те! — изплю се момичето. — Той е тук. Давай патрона!
— Ей, стопанинът! — извика брокерът нагоре. — Разправят, че търгуваш с яйца?
— Има такова нещо — отгоре се надвеси сплетена брада.
— Давай ми патрона! Давай патрона, изверг! — обезпокои се момичето.
Льоха въздъхна горчиво и алчно, но се разплати с водачка- та. От околните нарове наблюдаваха това със завист.
— На каква цена?
— Два! — настоя брадата. — Два патрона!
‘ Гъста руска супа с парчета месо, зеленчуци и подправки. — Б. пр.
— За мен две и още... И още за другарите ми — три броя. Сделката на века, братко, ще се прочуеш!
Отгоре се размърдаха, запъшкаха. След минута пред гостите се представи мъж в сако, облечено на голо. Слабините му бяха прикрити с бяла пола, направена от срязан отдолу широк пакет с изтрит надпис „ Аша“; брадата беше зацапана и сплъстена, очите — пламнали и мазни.
В едната си ръка мъжът носеше уверено, като кралски скиптър, символа на властта си — зацапано с курешки кокоще яйце. С другата нежно, но надеждно прегръщаше измършавяла кокошка с наплашен поглед.
— Олег — представи се с достойнство брадатият.
— А отстъпка ще има ли, Олежка? — попазари се брокерът.
— Всичко си има своята цена — каза твърдо Олег. — Яйцето е два патрона.
— Добре... От мен да мине. Давай го тук. Варено ли е? И още четири. Ето ти. Един, два... Пет. Десет.
— Няма нужда! — поклати глава Олег.
— От кое няма нужда?
— Яйцето е само едно. Дайте два патрона. От останалото няма нужда.
— Как така едно? — обърка се Артьом.
— На цялата станция е едно. Днес. Вземайте, докато другите не са го купили. И е сурово. Тук няма на какво да се вари.
— И как ще се яде? — намръщи се Льоха.
— Ами ще го пиеш, как. Ето тук го пробий и пий — Олег му показа как. — Но първо парите.
— Добре. Ето ти патроните. Мен ме е страх от суровото. Веднъж цял месец бях на легло, за малко не пукнах. Ще го сваря сам някъде.
— Не! — Олег не пусна яйцето и не взе патроните, — Пий тук! Пред мен! Иначе няма да го продам!
— А това пък защо? — изуми се брокерът.
— Затова. На Ряба ѝ е нужен калций. Тя според вас от какво ги прави тези черупки?
Увълченото момиче стоеше отстрани и наблюдаваше. Учеше се на ум и разум. Останалите наизлизаха от сумрака, готвейки се за нещо. Не само децата — и възрастните, онези, които живееха наблизо, също се придвижваха.
— К’во? — попита Льоха.
— Черупката се състои от калций. Не си ли учил в училище? За да снесе ново яйце, ѝ е нужен калций. Откъде ще го взема тук? Така че хайде, пий. И черупката — тук. Ще я изяден утре можете да дойдете за още едно.