Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
„Старт“.
Усили „Exsullate“ и за миг остана насаме в карибската нощ с луната, с водата и със сребърния глас на сопраното.
— Следа четири, удряй!
Човекът в крайбрежната къща въведе охранителен код, а после произнесе някаква дума в микрофона в гърлото си. При този сигнал свръзката на Дред в „ЕНТ-инравизион“ вкара програмата, която му бяха дали, в телеком-мрежата на Картахена — простичко, макар и криминално деяние, за което щеше да получи петнайсет хиляди кредита в комплект с офшорна банкова сметка.
Кодът издири и се свърза с ненабиващ се на очи резидент паразит в системата на Исла дел Сантуарио, скрит и депозиран там за сумата от четирийсет хиляди кредита от безстрастна служителка в предишната охранителна компания през последната нощ, когато беше на работа там. Действайки съвместно, двете създадоха временен блокаж на данните в информационната система на острова. И самата система или някой човек наблюдател нямаше как да не забележи блокажа до десетина минути, но на Дред не му трябваше повече време.
— Говори Четири. Вътре е.
Моцарт го издигна. Удоволствието течеше през него като хладен огън, но той запази въодушевлението за себе си.
— Добре. Следа три, започвайте да помпате! Селестино наклони глава.
— Удоволствието е изцяло мое, jefe. — Техничарят затвори очи и пръстите му заописваха сложни плетеници, щом започна да създава входно-изходната връзка.
Дред се стараеше гласът му да звучи спокойно:
— Дай ми свръзка и параметри веднага щом ги получиш. Развиваше някаква ирационална омраза към този нещастен бивш военен идиот. Това беше почти толкова зле, колкото и да се предоверяваш.
Отново затвори очи и се загледа в секундите, които цъкаха на дисплея за време. Като изключим Селестино, който дирижираше невидимия оркестър от данни пред недоволния поглед на Дред — на него му се струваше, че той се подиграва със съвършенството на „Exsultate“, — останалите прозорци бяха статични и очакваха заповедите му. Известно време се наслаждаваше на това чувство. В редките случаи, когато си говореха за работа, някои от другите в много тясната област, в която той беше експерт, наричаха заниманията си „изкуство“. Според Дред това бяха глупости, с които помпаха самочувствието си. Беше си просто работа, макар че в моменти като този беше вълнуваща, радваща, предизвикателна работа. Но нищо толкова подредено и така добре предварително планирано не би могло да бъде наричано „изкуство“.
Преследването — да, това беше изкуство. Беше изкуство на мига, на възможността, на смелостта и на ужаса, и на сляпото острие на нещата. Между двете не можеше да има никакво сравнение. Едното беше работа, другото — секс. Можеш да си добър в работата си и да се гордееш с това, но никой не би сбъркал най-доброто тук с възвишеността там.
Селестино пак се обади в черепа му:
— Помпената станция се задейства и работи, jefe. Искаш ли линия към охранителната мрежа?
— Много ясно, че искам, майка му стара. Исусе! Следа едно, докладвайте!
Прозорецът на Следа едно показваше повече черна вода — този път — още по-високо.
— На петнайсет километра сме и се приближаваме.
— Очаквайте обаждането ми.
Още миг — и музиката се заизвисява към кресчендо. Редица малки прозорчета примигнаха в периферията на зрението му.
— Следа три, кой е излъчващият канал?
— Вторият отляво — отговори Селестино. — В момента мълчи.
Дред го нагласи и провери — не че мислеше техничаря за чак пък толкова некадърен, а защото беше в онова изключително, приповдигнато настроение, в което се чувстваш като Господ — искаш да пипнеш с пръст и да владееш всяка искрица, всяко падащо листо. Както беше казал Селестино, по канала идваше само тишина.
— Следа едно, давай.
Тишината продължи още няколко секунди. После чу в ухото си пукане на радио. За да е сигурен, намали звука по линията си към Следа едно, но продължаваше да го чува по канала на охраната на Исла дел Сантуарио. Слушаше с ушите на мишената.
— Помощ! Сантуарио, чувате ли ме?
Между думите на пилота, който сигурно говореше на испански, и системата за превод на Дред имаше леко забавяне, но той вече се чувстваше доволен — под професионалното лустро на мачо актьорът звучеше доста убедително паникьосан. Сестрите Беина бяха направили добър избор.
— Сантуарио, чувате ли ме? Говори ХА 1339 от Синселехо. Помощ! Чувате ли ме?
— Говори Сантуарио, ХА 1339. Виждаме ви на радара. Прекалено близо сте. Моля обърнете на изток и се изтеглете от нашата закрита зона.
Дред кимна. Учтиво, ала бързо и твърдо. Новата охранителна фирма на острова си струваше парите.