Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Казах ти, че ще ми трябва твоята помощ — рече той. — Има и друг начин човек да се настрои към Рубина. Той изисква помощта на някой, който вече е настроен. Необходимо е ти да се проектираш още веднъж през Рубина и да ме вземеш със себе си — вътре и през първичния Лабиринт, намиращ се там.
— А после?
— Ами, щом приключим с изпитанието, вече ще бъда настроен докрай. Ти ми даваш Рубина, аз сътворявам нов Лабиринт и отново се захващаме на работа. Светът е спасен. Животът продължава.
— А какво ще стане с Хаоса?
— Новият Лабиринт ще бъде чист, без петно. Те няма да разполагат с път към Амбър.
— След като татко е мъртъв, кой ще управлява новия Амбър?
Бранд хитро се усмихна.
— Трябва да получа нещо за целия този труд, нали? Аз ще рискувам тук живота си, а опасността никак не е малка.
Усмихнах му се в отговор.
— Като се има предвид отплатата, какво би ме спряло да не опитам сам?
— Същото, което попречи на татко да успее — цялата мощ на Хаоса. Нещо като космичен рефлекс ги подтиква към действие, веднага щом някой се захване с тази задача. Аз знам по-добре от теб как да се оправям с тях. Ти никога не би успял. А аз имам някакъв шанс.
— Сега хайде да допуснем, че ме лъжеш, Бранд. Или, за да бъдем учтиви, да кажем, че не си могъл да прецениш правилно в суматохата. Да предположим, че татко се е справил. Да си представим, че точно в този момент съществува чисто нов Лабиринт. Какво би станало, ако ти направиш още един, тук и сега?
— Ами… никога преди не се е случвало подобно нещо. Как бих могъл да ти отговоря?
— Знам ли? — поклатих глава. — Може би по този начин ти пак ще се сдобиеш с твоя собствена версия на реалността? Или ще се отцепи цяла нова вселена — Амбър и Сянка — само за теб? Дали би могла тя да обезсили нашата? Или просто ще си стои настрани? Дали пък няма да се застъпват? Как мислиш?
Бранд вдигна рамене.
— Вече ти отговорих. Никога преди не се е случвало подобно нещо. Откъде бих могъл да знам?
— Но аз мисля, че знаеш или поне предполагаш с голяма сигурност. Смятам, че точно това планираш, че точно това искаш да опиташ… защото нищо друго не ти е останало. Приемам сегашните ти действия като знак, че татко е успял и ти си принуден да изиграеш и последния си коз. Но за това сме ти необходими Рубина и аз. Няма да получиш нито едното, нито другото.
Той въздъхна.
— Очаквах повече от теб. Е, добре. Не си прав, но да оставим това. Изслушай ме само. За да не допусна всичко да пропадне, готов съм да си разделим кралството.
— Бранд — изгледах го аз, — просто изчезвай. Няма да получиш Рубина и помощта ми. Изслушах те и съм убеден, че лъжеш.
— Страх те е — каза той. — Страх те е от мен. Не те обвинявам, че не искаш да ми се довериш. Ала грешиш. Сега аз съм ти необходим.
— Независимо от това, вече съм направил своя избор.
Бранд направи крачка към мен. После още една…
— Ще ти дам каквото поискаш, Коруин. Можеш да имаш всичко, което решиш.
— В Тир-на Ногт бях заедно с Бенедикт, Бранд. Гледах през неговите очи, слушах с неговите уши, когато ти му направи същото предложение. Зарежи това. Аз продължавам със своята мисия. Ако мислиш, че можеш да ме спреш, сега е моментът да опиташ.
Тръгнах решително към него. Знаех, че ще го убия, ако успея да го достигна. Сигурен бях и че няма да успея.
Той се закова на място. После направи крачка назад.
— Правиш голяма грешка.
— Не мисля. Според мен, правя точно каквото трябва.
— Няма да се бия с теб — припряно изрече той. — Не и тук, над бездната. Ти пропиля своя шанс. При следващата ни среща, ще трябва просто да ти отнема Рубина.
— И каква работа ще ти свърши, като не си настроен към него?
— Има и други начини да бъде решен този проблем — по-трудни, но все пак възможни. Ти пропиля своя шанс. Сбогом.
Бранд се скри отново сред дърветата. Последвах го, но той беше изчезнал.
Продължих да яздя нататък, по пътя над нищото. Не желаех да се замислям над възможността Бранд да е казал истината или поне част от нея. Ала нещата, които бе изрекъл, не спираха да ме преследват. Ами ако татко действително се бе провалил? Тогава задачата ми ставаше безсмислена. Всичко вече беше приключено и бе само въпрос на време. Не ми се искаше да погледна назад, за да не би да видя нещо, което ме настига. Поддържах равномерно бърз ход през Сенките. Исках да стигна при останалите, преди вълните на Хаоса да са се разпрострели толкова далече, просто, за да им покажа, че съм верен на Амбър, че накрая съм дал всичко от себе си. После се запитах как ли вървеше истинската битка. И дали изобщо бе започнала, в рамките на това време?