Крахът на титаните [bg]

Ленин се укриваше в жилището на една другарка, Маргарита Фованова. Централният комитет му беше наредил да не излиза из града от страх да не го арестуват. Григорий беше сред малцината, които знаеха къде се намира. В осем вечерта Маргарита пристигна в института Смолни с бележка от Ленин. Ленин нареждаше на болшевиките незабавно да започнат въоръжено въстание.

— Какво си въобразява, че вършим ние? — попита раздразнено Троцки.

А според Григорий Ленин имаше право. Въпреки всичко, болшевиките съвсем не бяха взели властта. Щом се събереше, Конгресът на съветите щеше да разполага с цялата власт — и тогава, дори болшевиките да са в мнозинство, резултатът щеше да е поредното коалиционно правителство на основата на компромиса.

Планирано беше Конгресът да се открие на другия ден, в два следобед. „Като че само Ленин си дава сметка, че ситуацията е спешна“, отчаяно помисли Григорий. Той беше необходим тук, в центъра на събитията.

Григорий реши да го доведе.

Нощта беше мразовита и северният вятър проникваше през кожената тужурка, която Григорий носеше върху униформата. Центърът на града изглеждаше потресаващо нормално: добре облечени буржоа излизаха от театрите и се отправяха към ярко осветените ресторанти, просяци ги преследваха за милостиня, а по ъглите приканващо се усмихваха проститутки. Григорий кимна за поздрав на един другар, който продаваше памфлета на Ленин, озаглавен „Ще успеят ли болшевиките да задържат властта?“ Григорий не си го купи. Вече знаеше отговора на този въпрос.

Апартаментът на Маргарита се намираше в северния край на „Виборг“. Григорий не можеше да стигне дотам с кола от страх да не привлече внимание към скривалището на Ленин. Отиде пеш до Финландската гара и оттам взе трамвая. Пътуването трая дълго и Григорий през повечето време се питаше дали Ленин няма да откаже да дойде.

За негово голямо облекчение обаче, Ленин нямаше нужда от много убеждаване.

— Не вярвам, че без Вас останалите другари ще направят последната решителна стъпка — рече Григорий и това се оказа достатъчно да накара Ленин да дойде.

Остави бележка на кухненската маса, та Маргарита да не реши, че е арестуван. Бележката гласеше: „Отидох там, където не искахте да отивам. Довиждане. Илич.“ Партийните другари го наричаха Илич.

Григорий провери пистолета си. Ленин си сложи перуката, наложи работнически каскет и облече вехто палто. После двамата тръгнаха.

Григорий се оглеждаше внимателно. Опасяваше се да не попаднат на полицаи или на армейски патрул и някой да познае Ленин. Реши, че няма да допусне ареста на Ленин, а ще стреля без да се двоуми.

В трамвая пътуваха само те двамата. Ленин разпитваше кондукторката за мнението й по последните политически събития.

Докато се отдалечаваха от Финландската гара, чуха тропот на копита и се скриха от, както се оказа, група кадети-лоялисти, които си търсеха белята.