Каменният кръг [bg]

— Не пискам!

— Напротив. Ще ми подадеш ли кърпата?

— После — продължи той ведро, — мисля, че ще започна от другия край. Ще вдигна полата ти и… — Лицето му изчезна под кърпата.

— И какво? — попитах, много заинтригувана.

— И ще целуна вътрешната страна на бедрата ти, където кожата е толкова мека. Брадата ще е от полза там, нали? — Той я погали замислено.

— Вероятно — рекох малко немощно. — А аз какво ще трябва да правя през това време?

— Ами може да стенеш лекичко, ако искаш, за да ме окуражаваш, но иначе само да си лежиш.

Не ми изглеждаше да има нужда от окуражаване. Едната му ръка легна на бедрото ми, а с другата бършеше гърдите си с кърпата. Когато приключи, ръката му се плъзна зад мен и ме стисна.

— „Лявата му ръка е под главата ми — цитирах аз. — А другата ме прегръща.“[39] „Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов.“[40]

Белите зъби пак блеснаха в брадата.

— По-скоро е грейпфрут — каза той, като стисна задника ми. — Или пък кратуна. Грейпфрутът е много малък.

— Кратуна ли? — възмутих се аз.

— Ами дивите тикви кратуни понякога стават много големи. — Стисна ме отново и свали ръка, за да измие подмишницата си. — Ще легна по гръб и ти ще легнеш над мен, за да мога да стискам задника ти и да го галя. — Спря да се мие, за да ми покаже какво има предвид, и аз изстенах неволно.

— Така — продължи той, подновявайки дейностите си, — ако решиш да подритваш леко, да мърдаш бедра или да пъшкаш в ухото ми по това време, няма да имам нищо против.

— Не пъшкам!

— О, напротив. Но сега за гърдите…

— О, реших, че си ги забравил.

— Никога — увери ме той. — Не. — И продължи невъзмутимо: — Тогава ще ти сваля роклята и ще легнеш само по риза.

— Не нося риза.

— О? Е, няма значение. Смятах да смуча през плата, докато зърната ти станат твърди. И после да я сваля, но няма проблем; ще се справя и без нея. Е, поради липсата на риза, ще се погрижа за гърдите ти, докато ти издаваш онзи блеещ звук…

— Аз не…

— А после — продължи той, — тъй като според плана ще си вече гола и — като се имат предвид действията ми дотогава — вероятно готова…

— О, само вероятно — казах аз. Устните ми още тръпнеха от първата точка от плана.

— … тогава ще отворя бедрата ти, ще си сваля панталоните и… — Замълча, чакаше.

— И? — попитах послушно.

Ухили се широко.

— И ще видим какъв звук ще издадеш тогава, сасенак.

Някой се покашля на прага зад мен.

— О, извинявай, господин Уилъби — каза Джейми. — Не те очаквах толкова скоро. Сигурно ще искаш да идеш да хапнеш малко? Вземи и тези неща и помоли Мърфи да ги изгори в огнището на камбуза. — Хвърли остатъците от униформата си на господин Уилъби и се наведе да рови из сандъка за нови дрехи.

— Не вярвах, че ще срещна Лоренц Щерн отново — каза той, докато ровеше из дрехите. — Как се е озовал тук?