Прокобата Тутанкамон [bg]

Небамум се обърна да се посъветва с офицерите си. Със Собек взехме оръжията и отидохме при приведените зад парапета стрелци. Надникнах надолу. Бяла калдъръмена пътека прорязваше пространството между стената и реката, отвъд нея се намираха ивица дървета и храсти, наклонени към пристанището. Врагът вече беше акостирал, сенките на авангарда се движеха между дърветата. Клекнах зад парапета и се обърнах да огледам редиците мъже. Повечето от стрелците бяха нубийци с къси коси и намазани с масло тела, облечени в бели пухкави препаски и кожени колчани, от които стърчаха дръжки с черни пера. Всеки нубиец беше въоръжен с лък и извит меч. Мълчаха и гледаха зорко. Благодарих на боговете, че са ветерани — мъже, които нямаше да се изплашат в разгара на битката.

Отново надникнах през стената. Стомахът ми се сви от гледката. Вражеският авангард вече беше разчистил дърветата и се придвижваше през зеленината към главната порта. Всеки, имал нещастието да се намира там, вероятно е бил умъртвен незабавно и безшумно.

Първите вражески редици се състояха от либийски стрелци, изцяло голи, с изключение на кожените предпазители на слабините и наметнатите на раменете щавени кожи от бик или жираф, със сплетени, стегнато намазани коси, украсени с пера или скрити под маска на някакво животно: пантера, лисица или леопард. Представляваха страховита гледка — брадати лица, омазани с цветовете на войната. Дори по-страховити бяха няколкото бойци шардана12 — наемници отвъд Голямата зелена вода, с кожени туники и странни рогати маски на главите. Носеха дълги саби и кръгли бронзови щитове. Следваха митанийски и египетски наемници с раирани кърпи за глава, копия и щитове: те щяха да се опитат да се покатерят по стените, когато стрелците си свършат работата. Хетските водачи се различаваха лесно — облечени в обковани с бронз ризници до под коленете, с обръснати лица и темета. Подобно на сънародниците си, косите им бяха до раменете. Всеки от тях носеше знаме — закрепен на кол диск, а над него острие, на което бяха нанизани главите на погубените врагове. Някои бяха вече сухи и сбръчкани, други прясно отрязани с все още стичаща се кръв. Арогантността и нахалството на внезапната им атака бяха изумителни и в главата ми прозвуча предупреждението на Хоремхеб: как за петнайсет години управление Ехнатон не бе разположил поне една войскова част или ескадрон колесници да защитят интересите ни в Ханаан. Нищо чудно, че на Египет гледаха като на слаб и несериозен противник.